| Анталия, светът на Джузеппе
лятото на 2006
"Здравей, Ирис...
Днес тук е неделя. Портокаловото ухание се промъква през стъклата на колата и обгръща сетивата ми с нежност. Пиша ти на задната седалка на автомобила под наем, на път за Анталия. Липсваш ми. Брегът е прекрасен но твърде безсмислен, когато не може да бъде споделен с любимите ни хора.
Нали си там... Скоро ще се върна.
Меги..."
Така и не успях да избера достатъчно красива за него картичка затова я нарисувах. Спуснах перести ветрилообразни палмови листа от едната страна на листа, разплисках вълните на Средиземно море под тях и по цялото писмо посипах мек перлен сим. А долу в ъгълчето нарисувах едно откъснато от живота листо на филодендрон под което сгуших оскъдното си послание. Замислих се над името - phileo от гръцки бе "обичам", dendron - дърво. Златисто-черните отблясъци по листата на някои видове бяха неописуемо красиви, тъничките им, впити в пулсиращите стъбла на други растения коренчета, или едрите висящи навън подобно пипала, опитващи да достигнат пулс. Самата аз понякога се чувствах като пълзяща лиана в тази гореща и безкрайна страна и пиех живителен сок от всичко, което попадаше на пътя ми, с вкус или без... и с единственото условие да оцелея.
Като по поръчка един такъв ми се усмихна широко в момента в който колата спря на тясната алея към хотела. Линден и Андре - особен вид, а казват, че го имало само в Колумбия. Ако разполагах с полароид бих добавила към писъмцето и снимка.
Две момчета вдигнаха куфарите ни и поеха към еднофамилните бунгала насреща. Гърба все още силно ме болеше и едва се движех, затова поех към бамбуковите кресла отстрани на градинката и седнах с писмото в ръка. Нямаше да го изпратя, нямаше как. Щеше да прелети разбира се, огромното разстояние от тук до малкото кюрдско селце на края на света, подобно оживял хартиен жерав и навярно щеше да намери и адресата, но беше безсмислено. Собствената ми душевна падина бе достатъчна и за двама ни. Зареях очи след вятъра. И тук морето бе прекрасно. Налегна ме дрямка и напълно забравила за съпруга си и разопаковането на багажа отпуснах рамене на меката облегалка и затворих очи.
- Ето, покрий се, духа.
Сепнах се и подскочих срещу не по-малко изненадания от реакцията ми човек. Присвих очи и го огледах. Беше тъмен и сбръчкан като дяволска нощ, носеше безцветни дрипи и широка сламена шапка с червена украса, държеше бял чаршаф с който опитваше все пак да ме покрие и се усмихваше насилено.
- Кой си ти?
- Джузеппе.
- Моля?
- Не и Верди! - вдигна заканително пръст нагоре - в моето име има две П.
- Ясно... Ами, Джузеппе с две П, тук е толкова горещо... не искам да се завивам, само да си подремна.
- Сеньора, дори в Анталия върху спящото дете вали сняг.
- Разбирам...
Понадигнах се, с почивката ми бе свършено.
- Всъщност... Верди пише хубави опери. И освен това и в неговото име са две П.
- Не и в Туркия, не и в Туркия, сеньора.
- В Италия ли?
- О, само вие турките я наричате Италия...
- Е, аз не съм турките. Няма значение, всъщност... Как си попаднал тук?
- В някой минал живот. Търсех моята Франческа, сеньора, моята Франческа. Огледай се - белезза, белезза, Франческа... тя е навсякъде - в копринения пясък на разсъмване, в бродираното звездно небе нощем. Франческа...
Стиснах писъмцето до Ирис и смутено го сбутах под масичката за чай. Сякаш нямаше да го види.
- Дай ми това! Дай ми го!
Той дръпна плика от ръката ми, смота около него края на ризата си и се отдалечи към плажа.
- В бутилка, в бутилка, Франческа, белезза, белезза, сеньора...
Загледах се подирему и тръгнах към бунгалата. G. вече разопаковаше и бе метнал две плажни хавлии на перилата на леглото. Около него момче с четка за прах с разноцветни пера почистваше абажура на един лампион, целия облепен с мидички.
- Той не е добре, амфенди, не му се сърдете.
- Кой? Джузеппе ли? Познаваш ли го?
- Работи при нас. И тук живее...
- Италианец ли е?
- Да. Много отдавна дошъл в Турция. Виждате ли онзи хотел насреща? Огледалния, с многото етажи. Бил е негов. После получил телеграма от родината си, че любимата му се удавила, и полудял.
- Трябва да е била необикновена жена...
- О, да, той само за нея говори.
- Тук май няма много турци?
- Няма.
Момчето се усмихна, прибра бакшиша и излезе.
Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...
Публикувано от aurora на 21.03.2012 @ 08:48:41
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 2
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
"Извезани души, 47 част" | Вход | 9 коментара (29 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Извезани души, 47 част от Caniko на 21.03.2012 @ 10:21:44 (Профил | Изпрати бележка) http://caniko-cania.blogspot.com/ | Мег, поздравявам те за изящните картини и красивите думи ...
Но се замислям за неизпратените и неполучените, за изпратените и получените писма, които променят живота ни ...
И все пак зората коси разпилява.
Красив да е денят ти!
:-))) |
]
Re: Извезани души, 47 част от nironi (nironi@mail.bg) на 21.03.2012 @ 14:05:36 (Профил | Изпрати бележка) | Някак неусетно сричката става една - "ДА" , изписана с проникновение в бутилкописа на битието ... /след(в)а/, здравей, secret_rose! |
Re: Извезани души, 47 част от secret_rose на 21.03.2012 @ 14:10:10 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | От тогава вярвам безрезервно на всички луди Джузеппе по света :) Той беше изпратил писмото, макар и не в бутилка, а по адрес...
Затова и му отделих самостоятелно местенце и разделих главата на две. Продължението идва след малко.
Здравей, Ни..
|
]
Re: Извезани души, 47 част от nironi (nironi@mail.bg) на 21.03.2012 @ 14:14:43 (Профил | Изпрати бележка) | чудно ))) сега вече съм подвластен на следващата сричка - "И" ))) |
]
]
Re: Извезани души, 47 част от nironi (nironi@mail.bg) на 21.03.2012 @ 14:34:46 (Профил | Изпрати бележка) | ))))))))), втората си е супер, щото не понася точки, хубав да е денят ти, М ! |
]
]
Re: Извезани души, 47 част от Vesan (proarh92@abv.bg) на 21.03.2012 @ 14:34:08 (Профил | Изпрати бележка) | Поздрави!... За умението от обикновеното ежедневие да правиш литература! |
]
Re: Извезани души, 47 част от anonimapokrifoff на 21.03.2012 @ 14:43:36 (Профил | Изпрати бележка) | Не е лесно да описваш крайни състояния - радост или мъка, но ти го можеш, без да правиш от това драма или сладникаво четиво. |
]
]
]
Re: Извезани души, 47 част от secret_rose на 21.03.2012 @ 16:54:09 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Анг... толкова пъти обръщах гръб на истината...
Вече не.
Дори да е излязла като песен от устата на сбъркан италианец...
(когото много харесвам, между другото :) |
]
]
]
Re: Извезани души, 47 част от zaltia на 21.03.2012 @ 16:33:24 (Профил | Изпрати бележка) | "- Джузеппе, ти сега си в Турция, в Анталия...
- Да. И ти."
Даа...Меги, но в мислите, в сънищата, и в мечтите си...можем да бъдем където си поискаме...
Честита първа пролет от мен! |
]
Re: Извезани души, 47 част от joy_angels на 21.03.2012 @ 19:57:58 (Профил | Изпрати бележка) | Няма да коментирам тази част. Жегна ме...
Мисля, че думата белезза, която използваш тук е bellezza, която значи красота, на италиански. Произнася се "белеца".
Освен ако Джузепе не е загубил разсъдък до там, че я е произнасял грешно. Ако е така - извини.
Благодаря ти за написаното. |
Re: Извезани души, 47 част от secret_rose на 21.03.2012 @ 20:02:26 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Не, не го е произнасял грешно той :) но постоянно иронизираше турците как погрешно произнасят "Италия" и всички познати или непознати италиански думи.
Мислех, че от разговора с него се подразбира... Ако не - при редакцията ще трябва да пояснявам, защо е писано неправилно "белезза", както се чете от един турчин без знания на италиански.
И аз благодаря... |
]
]
Re: Извезани души, 47 част от joy_angels на 21.03.2012 @ 20:12:57 (Профил | Изпрати бележка) | напиши го така както е в тефтера ти - хем е по-лудо... хем е по-красиво... |
]
Re: Извезани души, 47 част от secret_rose на 21.03.2012 @ 20:15:57 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | той, между другото, като научи, че съм българка започна да ме подиграва как ние казваме Доган вместо Доан и още куп турски сгрешени на български думички...
всъщност, човека беше много начетен, просто беше перко, и беше обикалял и из България перко...
познаваше добре Казанлък, Търново и Варна, обикалял ги в компанията на турци
|
]
Re: Извезани души, 47 част от Haramiata на 22.03.2012 @ 23:18:14 (Профил | Изпрати бележка) | посъбрах си мислите, след като я прочетох. Отначало нямаше и нищо за събиране. Само съзерцание. После мислите все пак нахлуха и разбъркаха работата. Чудеха се, кое е повече- красотата, или дълбочината. Глупости ... Магията на отвъдсловието е най-много ...
Благодаря ... |
] | |