автор: daro

Така се смееше!
Звукът пропукваше слуха.
И съществото, дива кокта беше
подгонено от екот на вълна.
Наслада се валеше.
И непонятна радост
от разрошени въпроси
към две вкопчени ръце,
масури смях и сладост...

в Библиотеката –
днешен арт театър.

Какво държеше...
театрално куклено перце,
откраднат бисер –
реквизита на лице,
герой от сцената на обир?
О, не! Залагаше на бита карта –
ученичка на актьор.
Навън играеха на покер.

Уличен спектакъл –
на площада
страшно филцово бомбе
с изцъклени очи
стотинково блестеше –
дъхтеше ново време.
Бастунът тътреше Славейков.
Беше гологлав.
Модернизмът спеше.