/новела-четвърта част/
`Броените дни минават бързо`- казва народът ни. Така неусетно минаха и последните три дни за Дамян в компанията на любимите му хора. Беше време да се връща в Бургас. На следващото утро трябваше да е на кораба. Сбогува се с родителите си и им обеща постоянно да им се обажда по телефона. Майка му беше приготвила една чанта, пълна с курабии и естествено-баница, този път с праз и пресен лук.
- Абе, мамо, да не отивам на Антарктида!- възкликна Дамян като разбра какво е съдържанието на торбата. На кораба ще има готвач. Няма гладни да ни остави!
- Знам, момчето ми! Ама дручко си са домашните курабийки. Ей тъй, сутрин с кафенцето да си хапваш и да си спомняш за нас! Да почерпиш и колегите си и от баничката на Елито да дадеш, чу ли?!
Двамата мъже се засмяха. Лесно не се отказваше тя от намеренията си...
Стъмняваше се, когато Дамян пристигна в града. Остави колата си пред блока и я покри с бризент. Прибра се, направи още една проверка на багажа, взе си душ и седна пред телевизора. Не помнеше от кога не беше гледал филм. Нямаше нищо интересно и реши да си пусне една любима филмова версия върху книгата на Жулн Верн-`Капитан Немо` . Филмът беше сниман на Бахамските острови в далечната 1954 година. Главната роля изпълняваше Кърк Дъглас, а тази на капитана- Джеймс Мейсън. `20000 левги под водата`- беше заглавието на филма. Беше гледал и руската версия в три части, но тази с Дъглас му харесваше повече. Изпита нужда да си я пусне ей така, за късмет преди пътуването. Изгледа филма с удоволствие и си легна.
Утрото беше многообещаващо. Събуди се към шест. След два часа корабът щеше да се отправи в открито море. Вълнението му се усилваше от факта, че участваше за пръв път в подобна експедиция. Направи си едно силно нес кафе, извади няколко курабийки и излезна на малкия кокетен балкон, на който се кипреха сгъваема масичка и два стола. Погледна към морето. Беше спокойно, гладко като тепсия. Слънцето току що се показваше зад хълмовете извън града. Идваме ти на гости, море! Ще бъдеш ли добър домакин?- прошепна Дамян и се усмихна.
В определения час всички от екипа бяха на линия. Капитанът на изследователския кораб, Велизар Сребрев, ги поздрави с `Добре дошли`и им пожела успех в достигане целта на пътуването. След него взе думата и професор Любомиров, научният ръководител на екипа. След кратки организационни указания за разпределението по каютите, продължи:
`Надявам се, че помните това, което си говорихме на последното събиране. Ще работим в екип. Тоест- в пълна хармония. Всеки - на своето място, със своите задачи. Няма да приема никакво отклонение от програмата, освен ако не ни го наложат атмосферните условия! Това е! До десет часа имате време за настаняване. Точно в десет ви чакам в заседателната зала с програма в ръце. Хайде, на работа! Успех на всички!`
Дамян избра за свой съкъютник Иван. Допадаше му с открития си характер и веселия нрав. В съседната каюта се разположиха двамата им колеги, а в следващата- Елица и Петя, медицинската сестра.
Заседателната зала, беше едновременно корабна библиотека, интернет клуб и киносалон. Тясна пътека разделяше осемте дълги маси, върху които бяха монтирани компютърните екрани. В дъното, пред масите имаше голямо прожекционно платно.
Професор Любомиров откри първото заседание на научния екип.
- Колеги, първият, летен етап на експедицията ни обхваща проучването на подводната крайбрежна ивица от делтата на р.Камчия до началото на крайбрежната руска ивица. Знаете, че в подводния релеф на Черно море се разграничавт шелф, континетален склон и котловинно дъно. Най-голямата му дълбочина е около 2500м. Шелфът, който се състои от подводни тераси и валове, включва слабонаклонената плитководна крайбрежна част до 100-160 м, в която ще работим ние. Основната ни цел е откриване на потънали плавателни съдове. Проучвания са потвърдили над 50 обекта по дъното на морето, но цялата информация е строго засекретена, поради многобройните набези от подводни иманяри. Някои от тях са много добре обучени, но въпреки това, с голям риск за живота си се спущат до 40 метра дълбочина. Не се спират пред нищо заради плячката. В момента пътуваме на юг, откъдето ще започнем и проучването. Водолазите ни са добре екипирани, опитни. Разполагаме и със съвременни уреди за подводна навигация на норвежки специалисти. С тях ще можем да определяме точните координати на потъналите кораби. Изследванията ще се провеждат на дълбочина от 40 до 200 м. Ще използваме и телеуправляеми подводни апарати за вземане на проби. Има голяма вероятност някои от корабите да са много добре запазени, тъй като сероводородът в морето убива всички микроорганизми и по този начин законсервира плавателния съд. Всека сутрин в 8 часа ще се събираме тук, за да обсъждаме свършената работа от предишния ден и набелязваме новите задачи. Имате ли въпроси?
Иван вдигна ръка: - Г-н Любомиров, в колко часа се предвижда първото спускане?
- Хубав въпрос, макар че е трудно да се определи точен час. Някъде в следобедно време- около 16 ч. Ти и Петър трябва да сте на палубата, с пълно оборудване. Намери ли си нов водолазен нож? Беше ми приглушил ушите с него!
- Всичко е точно. Домакинът се погрижи. Даже по два ни е купил- с чук и резач, както се полага и то от най-предпочитаните марки.
- Добре. Забравих да ви кажа - по време на спускането на водолазите, всички трябва да са наоколо. Особено важи за техническата подръжка и лекарското присъствие. Ако нямате други въпроси, свободни сте до 16 часа. Обядът е в 13. Надявам се не сте пропуснали да проучите къде е трапезарията?! - усмихна се професорът
- Има си хас!- чу се гласът на Иван. Първи в работата, първи и на трапезата!
Всички се разсмяха.
- Хайде, до следобяд- рече проф.Любомиров - да останат само Дамян и Кръстьо, че ми трябват за малко. Останалите са свободни.
/следва/