автор: LeoBedrosian

Врата го заболя. От няколко нощи следеше звездите и от неудобната поза се схванаха шийните му прешлени. Това не го спираше.
Ако трябва ще стои в това положение още седмици, докато се съберат двете ярки точки на мастиленото небе. Харалан му беше казал, че това ще стане през март на 2012 година и ето, че месеца преваляше.

Лошо е когато облаци закриват звездите. Това го изнервя. Знае, че невидимите светила се сближават в тези облачни дни и той будува нощем. Празните му очи се взитар в безмълвното небе с едничката надежда облаците да се размърдат и да зърне светилата.

Тази нощ е особено ясна. Сърпа на Луната не е изгрял и небето е с цвят на презрели маслини. Двете планети флиртуват и сякаш всеки момент ще се целунат. Времето е дошло. Харалан, който ги знаеше тези работи не го е излъгал. "Гледай Юпитер и Венера през март" му бе казал в затвора една студена и безнадеждна нощ. "Когато се доближат максимално от небето ще изкочи огън и на земята ще се спусне пламтяща колесница с шест буйни жребци. За миг ще се спусне и след миг ще се вдигне обратно горе." Очите на стареца блестяха странно в тъмната и влажна килия, а думите му свистяха от беззъбата уста, като думи на юдейски пророк. Можеше да му се вярва. Поне той му вярваше.

" И когатодокосне земята скачай бързо вътре. Не ме гледай учудено. Пропуснеш ли момента, свършено е. Ще бъдеш обречен целия ти окаян живот да протече на тази кълната Земя!"

"А какво има там?"

Стареца го погледна още по-втренчено. След една драматична пауза отвърна гробовно: "Бог. Ангели, честит живот или адски пъкъл пълен с грешни души! Наистина ли мислиш, че някой знае!?"

Каквото и да има бе решил да не пропуска шанса. Побъркания старец цял живот бе мечтал за този момент и не го дочака. Защо той да го изпуска? Огледа се наоколо. Жалкото битие не го въодушевяваше. Онова горе поне бе непознато, мистично, а той обичаше авантюрите. Затова всяка вечер наблюдаваше двете планети и очакваше мига. А той вече настъпваше, или всеки момент ще настъпи.

Но, чакай, къде е едната светлинка? Допреди момент ясно се виждаха две. А сега!? Изведнъж осъзна, че по-ярката Венера бе погълнала Юпитер с мощното си зарево. Докато се изправи свистящ стълб от ярка светлина изригна пред очите му. Хиляди отблясъци в няй-ярки цветове го погълнаха. Усети че олеква. Тялото му се подмладяваше, побелялата коса придобива младежка кафявина, кожата се изпъва и отпуснатия корем се свива. Какво чудо! Олекналото тяло се понася незнайно къде. Понеже друго не знаеше му се прииска да изругае, но нито една ругатня не му дойде наум.

И когато разноцветните светкавици се разпръснаха видя, че се носи, подмладен и спокоен в безкрая. Отдавна не се бе чувствал толкова уравновесен и безгрижен. Около него се сменяха хиляди звезди и светове. Прелетя покрай Марс с всичките му керемидени канали. Понесе се сред милиярдите астероиди с най-различни форми. Величавия Юпитер с всичките си спътници и бури бе омайна гледка, макар и по отдалеко. Звездите пеят непозната, мистична песен. Най-хубаво от всичко е покоят. Странно. Харалан не бе споменал за това. Най-малко очакваше това спокойствие. Но е чудесно.

Дали не е умрял? Има ли значение, щом се чувства отлично. Ако това е смъртта, то е хубава смърт.

Бе заклет материалист и идеята за бог го разсмиваше, но сега не му е до смях. Щастлив е с цялата красота наоколо. И с тази светлина, която приближава отпред.

Хм, доста ярка светлина, помисли си, когато се озова на широкото лазурно стълбище. На просторната горна площ се издига масивна златна порта с отворени крила. На всяко стъпало по два светли ангели свирят на рогове от планински кристал. Сияйна фигура му маха от портата.

"Това трябва да е Рая. Кога съм го заслужил?" пита се той, докато се изкачва по широките стълби. "Веднъж помогнах на един окаяник да се прости по-бързо с жалкия си живот. Избавих го от мъките, но не вярвам заради това да ме награждават." Когато стълбите свършиха с почуда се взря в светлата фигура с шикозна бяла роба. Видя рубинен ореол около платинено бялата коса на Харалан. Стареца му се усмихваше приятелски, приканвайки го с жест да премине през отворената порта. Ангелски гласове се извисяваха.

- Сега повярва ли?