автор: Caniko

     Преди повече от хилядолетие, някъде между Нара и Киото, незнайно как сред полските цветя израстнали една до друга две хризантеми – бяла и жълта.
      В един късен следобяд, както обикновено, градинарят Огава се връщал от училището за изящни изкуства. Пътят му минавал през ливадата и решил да спре за кратка почивка. Докато се любувал на красивия залез погледът му бил привлечен от двете хризантеми. Никога не бил виждал такива цветя. Те се откроявали с царствената си осанка и красивия си цвят. Огава не бил просто градинар, той умеел да разговаря с цветята.
      - Каква прелест! Бихте ли ми се представили, мили госпожици.
      - Ние сме хризантеми и ни е много приятно, че ни забелязахте.
      Усмихнал се.
      - Заслужавате името* си, найстина сте впечатляващи.
      Докоснал жълтата и си представил как би се променила в градината му. Знаел много тайни как да направи цветята по-атрактивни и по-привлекателни.
      - Непозната жълта красавице, ако дойдеш с мен, ще те направя най-красивото цвете в цялата околност. Искаш ли да живееш в красив парк, да се радваш на специални грижи, да виждаш хора, които ще са очаровани от великолепието ти.
      Жълтата хризантема била толкова поласкана от предложението на градинаря, че забравила за бялата си сестра и веднага се съгласила да бъде пренесена в градината му. Когато двамата се скрили зад хълма, бялата хризантема заплакала неутешимо.. Мислила си, че няма очарованието на сестра си и, че не може да се надява един ден да получи подобно преложение. Но това, което най-много я натъжавало било, че оставала сам-сама сред поляната, без да може да разговаря със сестричката си, към която била толкова силно привързана.
      ….
      Ден след ден жълтата хризантема ставала все по-красива и суетна. В парка на прочутия градинар никой не би разпознал дивото цвете от полето. Нейните венчелистчета били дълги и навити, листата ú били с порцеланов блясък. Всеки ден чувала възхитените възгласи на посетителите. Тя била гордостта на градинаря и той я бил поставил в центъра на витрината аранжирана от най-добрите майстори на икебана. Като че ли имала всичко, за което бе мечтала, но понякога си мислела за бялата си сестричка, която останала сама сред полето. Дори не се сбогували ... Как ли се чувстваше през дългите и самотни часове? Дали ú липсва?
      Един ден в градината дошъл Масаширо, най-добрият ученик на Огава. Идвал като пратеник на високопоставена особа. Търсел съвършеното цвете, което да може да послужи при проектирането на герб. Огава му показал хризантемата. Тя била най-впечатляващото му творение. Масаширо му обяснил, че хризантемата с тези дълги и къдрави листенца е много красива, но това, което търси е цвете със семпла елегантност. Поднесъл почитанията и благодарността си към дълбокоуважавания градинар и продължил пътуването си в търсене на подходящото цвете.
      Случило се така, че пътят на Масаширо преминавал през полето, където се били появили двете хризантеми. Нямало как да не забележи прекрасната бяла хризантема сред пъстрия полски килим Тя била прелестна, но много тъжна. Поискало му се да я утеши За щастие Огава го бил научил на езика на цветята. Тя му разказала историята си, казала му че е много самотна без сестра си. Масаширо я погалил и ú казал, че е видял жълтата хризантема, но милсли, че тя е много по-красива от нея. При тези хвалебствени думи усмивка озарила лицето ú. Но това не било всичко. Този мил човек ú казал, че я иска за герба на господаря си.
      В следващия момент щастливката била пренесена в луксозната рикша. Когато пристигнали в двореца, всички се надпреварвали с похвалите си за забележителното съвършенство на формата и елегантността ú. Велики художници, дошли от близо и далеч, сядали пред нея и я рисували влагайки дух и умение.
      Скоро на нея не ú било необходимо огледало, за да види лицето си. Тя можела да го види върху всички вещи на господаря - на бронята му, на изящните лакови кутии, на завивките му, на възглавници и халати. Когато погледнела нагоре, тя можела да види лицето си в големи резбовани панели. Била рисувана по всички познати начини – старомодни и модерни, но винаги излъчваща неповторима красота и финес. Всички до един признали, че стилизираната бяла хризантема, с нейните шестнадесет венчелистчета е най-прекрасния герб в цяла Япония.
      Скромната бяла хризантема преживявала най-щастливите мигове в живота си. Много ú се искало да ги сподели с милата си сестричка. Знаела, че е невъзможно и сянката на тъгата се прокрадвала в слънчевата ú усмивка. Наблюдателният Масаширо се досетил кое помрачава това изключително преживяване.
      - Скъпа моя, позволи ми да споделя една моя идея. Листенцата на хризантемата върху герба за почетните ордени са в твоя бял цвят, нека останат такива, а листенцата на 16-листната хризантема на фамилния герб могат да бъдат златножълти, за да ти спомнят за сестричката ти. Така завинаги ще бъдете заедно такива, каквито сте били преди раздялата.
      ‘’’
      Тази легенда витаеше във въздуха над красивите хризантеми в парка на Таканохара. Слушах я в унес и си мислех за ролята на случайността и съдбата в живота ни, за това, че не е важно да получиш шанс преди другите, а да си благословен с по-добрата възможност.
                  Цанка Шишкова,
                  Март 2012г.
      --------------------
      * хризантема на японски е кикухана – впечатляващо цвете.

      ***Още през VII век рисунки на хризантема са украсявали острието на императорския меч и оттогава тя се счита за емблема на японските императори.
      ***И до днес Висш орден на Хризантемата е най-високото японско отличие;
      ***Стилизираният златист цвят на хризантема с шестнадесет двойни листенца и сега е герб на мператорския дом, Някога такова изображение на хризантема било смятано за свещено, а правото да носи дреха с изображение на цветето с 16 листенца принадлежало изключително на членовете на императорското семейство. Нарушителят на това правило го грозяло смъртно наказание.
      ***От 831 г. в Япония се отбелязва един от най-красивите и любими на японците празник - фестивал на хризантемите.