автор: galiakara

Минаха малко време и в селото се плъзна мълва, че Сава бил в града при баща си и щял скоро да си дойде на село.

Сърцето на Магда заподскача радостно. `Най-после! Моят Сава си идва! Но защо не се прибра веднага на село? Каква работа има в града?`- въпросите се трупаха в красивата й главица и не можеше да им даде отговор.
В едно майско утро чу весели гласове в съседния двор. Излезе и го видя. Беше възмъжал, пуснал мустак. Буйните му русоляви къдри падаха свободно чак до раменете. `Господи! Колко е хубав! Същинска икона е!`- си помисли тя и в следващия миг се сепна. Редом до него вървеше млада, много красива жена, която в ръцете си носеше две-три годишен малчуган. Нещо отвътре я прободе. Болката мина по вените й, заблъска в сърцето. Сава я видя и се провикна:
- О, Магде! Гледай ти! Още по-хубава си станала! Ела да те запозная с жена си и синчето си!
Краката й сякаш се вдървиха. Не можеше да помръдне. Почувства как я заля топла вълна и изби на лицето й.
- Ела де, още ли си такава срамежливка? Не се ли ожени?- закачливо попита Сава и се приближи към плета.
С последни усилия на волята си Магда застави краката си да се откъснат от земята и пристъпи към него.
- Добре си дошъл!- едва успя да продума. Не успя да подаде ръка за поздрав, се строполи в цветята около нея.
Когато се съвзе, майка й седеше до леглото и плачеше. Баща й, прав до прозореца, гледаше навън с пуст поглед.
- Мамо, защо плачеш? Какво стана?- тихо попита Магда
- Нищо, нищо, щерко! Малко зле се почувства, че те сложихме да полегнеш...
- Мамо, сънувах ли, или наистина видях Сава да си идва?
Майката не можа да се въздържи и се разхълца.
- Вено, иди да донесеш бърканица на детето. Нали чу доктора какво каза, да пие много течности!- намеси се бащата, за да й даде възможност да се успокои. Не биваше да я тревожат и те.
- Добре Ставро!- скочи тя и излезна от одаята
Бащата седна на леглото, хвана ръката на Магда и започна да й говори тихо и спокойно:
- Магде, дъще! Не искам да се притесняваш! Знам, че ти дойде като гръм новината, но светът не се свършва със Сава. Толкова момци чакат само една твоя дума, в огъня за тебе да се хвърлят!Недей, мила! Не плачи! Не заслужава това магаре нито една от твоите бисерни сълзи! Млада си още, ще се задомиш и ти...
- Тате, какво говориш? Та аз прехвърлих вече двайсет и две, но не е там работата. Не ща друг! Само него обичам! Толкова години го чаках...толкова го мислех... Защо тате, защо? Защо поне не ми се обади да каже, че се отказва от думата си, че ме освобождава от оброка, който си дадохме? Защо така постъпи? Направи ме за смях пред цялото село... Няма вече живот за мен, тате, няма...- тихичко хълцаше момичето.
- Какво говориш, чедо? Как така? На- и ние с майка ти по на двайсет бяхме като се оженихме, ама първата ни рожба позакъсня цели три години. Не си престаряла... Ще се намери и за теб добър и работлив момък...
- Тате, не чуваш ли какво ти казвам? Само за Сава тупти сърцето ми. Щом не мога да съм негова жена, не ми трябва друг!
- Добре, щерко, добре! Успокой се. Сега най-важно е да се оправиш. Да видя пак снагичката ти да шета и да чуя песните ти...
Така нежно говореше на дъщеря си майстор Ставро, този иначе твърд мъж, който пред камъка глава не свеждаше. Но сега...болката му беше голяма, пречупи го. Сви юмруци и излезна от къщата.
Минаха месеци. Магда не се вдигна повече от леглото. Къде ли не ходиха, какви ли илачи не й дадоха, нищо не помагаше. Несподелената й любов я ядеше отвътре лека-полека, без да дава ни най-малка надежда на родителите й за оздравяване. Залиня, стопи се хубостта й. Цялата къща замлъкна като в траур. Майка й шеташе нагоре-надолу като сянка. Баща й отказваше вече няколко големи поръки за строене на къщи. Гледаше все около Магда да се върти, да й дава кураж. Понякога поглеждаше към запустялия съседски двор и стискаше юмруци. Сава се беше установил в града. Кракът му не стъпи повече в башината къща. После я продаде. Чуваха се различни слухове. Уж, че не живеел добре с жена си, пропил се бил.
Беше през септември. Започваше гроздоберът. Рано сутрин каруци, пълни с хора и кошове се точеха към лозята. Майстор Ставро извика двамата си сина да му помогнат да оберат гроздето и го смачкат в големите каци. Жена му се занимаваше само с къщата и Магда.
Една привечер, тъкмо вкарваха каруцата в двора, като чу провлаченият писък на Вена. Изтръпна. Затича се към къщи. Изкачи дървената стълба и запъхтян влезна при Магда.
Не искаше да повярва, приближи се, прегърна я до сърцето си и плътният му глас гръмовно се извиси:
- Проклет да си Саваааа! Най-милото ми отне! Проклет да си!
... Цялото село се стече на погребението. Обичаха това мило момиче, съжаляваха за злочестата й съдба. Младо и старо плакаха за нея...
Още на третия ден, майстор Ставро се хвана за длетата и взе да дълбае. За един месец издигна голяма каменна чешма на баирчето, там където свършваше селото. Сложи й два чучура, а в средата над тях, издълба две фигури, които напомняха много сенките на Магда и Сава. На кръста на женската фигура вгради пафтата от колана, който така и не можа да сложи неговата щерка...
Нарекоха я Магдината чешма. Който и да минеше от тук, си спомняше за хубавата Магда и нейната тъжна история.
Мина се не мина година и из селото се разчу, че Сава се поминал. Ей тъй, като си вървял по чаршията, паднал и останал на място...