автор: sradev

Преди няколко години имах случай да гостувам 4-5 дни на едно многодетно котешко семейство.
Семейството живееше около една къщичка на брега на морето и рядко някой напускаше околностите на двора. Не съм много общителен с котките, но понеже ме бяха поканили, а и плажа вземаше повечето време, то нямам поводи да се оплаквам. Дворът беше около половин декар, та главният проблем беше да не настъпя няколко котета наведнъж. Бащата беше безкрайно ленив, но не много лаком, майката - твърде раздразнителна. Така, че понякога малките котенца отиваха при бащата да бозаят. По-големите му подяждаха от паницата. А той се печеше на слънце като истински летовник. Добре, че нямаше пигмент, защото би заприличал на циганите, които наблизо озвучаваха околността и които бяха също около 50 на брой.

Сред всичките котета, мотаещи се в двора, имаше едно, което изпъкваше с изключителната си интелигентност и прекрасна координация на движенията. Истинска поезия беше да се наблюдава как лови мухи и пеперуди. Иначе беше малко особняк и вървеше по своите пътища, независимо от останалите. Беше целият черен и сестрата на домакинята от къщата беше го нарекла "Цигански Барон".

Един ден ме разболя глава в ранен следобяд и по всичко личеше, че има намерение да ме боли дълго и с настроение. Тогава фактически и се запознах с Циганският Барон. Той дойде при мене, покатери се на врата ми и започна да ходи около главата. Мъркайки своите заклинания, той леко ме гризна по двете уши с острите си зъбчета, без да остави следи и... главата премина.

Някои казват, че котките се хранят с енергията на болестта, че мъркат само, когато има защо, че с козината си ни наелектризират положително, че се борят със злите духове... но мисля си, че е по-просто: те си ловят мухите от нашите глави.

От тогава Циганският Барон не се е катерил по мене, разминаваме се във времето и пространството и всеки върши своето. Та най-благородното в неговото поведение беше това, че което правеше - правеше естествено и не искаше нищо: нито риба, нито благодарност, нито внимание. А правеше каквото може и когато трябва. Не знам дали съм съумял да се науча това от него.