автор: Jenia

Нарисувах ти къщичка, мамо!
Тя на нашата много прилича.
Нито скъпа и нито голяма,
но е приказна къща, с ръчички.

Ще улавя с тях топката лесно,
Щом играят със Слънчо налято.
С тях ще маха когато наесен
се сбогуват със нея ятата.

С топъл дъх в свойте нежни ръчички
тя ще топли щурче всяка вечер.
И ще трие горещи сълзички,
щом съм с мама и татко далече.

Ще прегръща напролет цветята
както ти мен обично прегръщаш…
Да, дворците са цели от злато,
със сърце, само нашата къща!