На мечето на нослето,
зайче слънчево се спря,
топличко пощипна го
и ето, по-нагоре запълзя.
Затанцува по клепачите,
помежду им се провря
и във мечото оченце,
слънце пролетно изгря.
Поразмърда се мечето
и лениво се прозя,
подир слънчевото зайче,
към вратата запълзя.
Във снега се претърколи,
рипна след една муха,
хрусна младата тревичка,
поздрави се с пролетта.