автор: jitanosten

Малката мравка Марчо бе невероятен мързеливец. Знае се, че всички мравки са работливи и дисциплинирани, но Марчо не бе такъв. Той бе непослушен и когато не се излежаваше в своето малко легълце, вързано с тревички като люлка, правеше различни пакости и смущаваше реда в иначе образцовия и тих мравуняк.
Останалите мравки поклащаха неодобрително глави, размахваха пръст пред нослето му и дори му се караха понякога, но той не искаше и да чуе. Мечтаеше си за разни неща и особено за голям златен медал, който ще си носи на врата, и за който всички мравки ще му завиждат. За какво щеше да получи медала все още не бе измислил. След седмица трябваше да отиде в мравешкото училище и да учи, за да стане мравка – работник, или мравка – войник. Марчо обаче искаше да стане музикант. Една вечер бе съзрял как щурецът Чико свири на цигулката си, а рояк мухички танцуваха като балерини около него. Това много му хареса и в следващите дни се опита да пее, но нищо не се получи. Каквото и да запееше, от неговата уста излизаше все една и съща мелодия, или по-точно казано без мелодия. Марчо нямаше музикален слух и от неговото пеене останалите мравки получаваха главоболие. Те го посъветваха да извършва „музикалните си занимания” някъде по-далеч и така в една неделна утрин той се намери до една пътека, по която с бясна скорост се разминаваха различни животни и насекоми. Пътеката, в единия си край водеше до ручея, а в другия – до животинския пазар. Марчо никога не бе ходил на пазара, а за ручея бе чувал такива невероятни неща, че не знаеше истина ли са, или не. Старите мравки разказваха, че там течала бистра студена вода, която никога не свършвала, а по водата се носели лодки и кораби, натоварени с всякакви чудеса.
Марчо постоя на ръба на пътеката, помисли и после реши: -„ Отивам при ручея на автостоп! Щом в мравуняка все ми се карат и ме гонят, аз ще се махна и ще стана пътешественик. Ще пътешествам до когато ми харесва, а после ще стана музикант. Ще се прочуя много и накрая ще изнеса концерт в мравуняка. Всички мравки ще ръкопляскат и ще се чудят колко велик съм станал. Ще съжаляват и ще се разкайват за това, колко зле са се отнасяли с мен, но аз ще гледам гордо и думичка няма да кажа! После може да се разболея и да умра. И като на всеки герой, мравките ще ми дадат посмъртно медал. Ще издигнат и паметник на който ще пише:” Горкият Марчо когото не оценихме, докато беше млад! Сега почива в мир, защото е най-заслужилата и велика мравка на земята!”
Марчо изтри една сълзичка от черното си оченце и вдигна ръка за стоп. Веднага един забързан бръмбар удари спирачки и спря.
- Къде отиваш мравчице? – запита бръмбарът.
- При ручея! – отвърна Марчо.
- А имаш ли парички да си платиш за пътя?
- Нямам, но мога да платя с песен! Аз съм най-великата мравка – певец!
- Добре, тогава се качвай! – бръмна бръмбарът и Марчо се метна на гърба му. След малко вече се носеха с пълна скорост, малкият мравчо пееше, та се късаше. Няколко пъти бръмбарът му кресна нещо, но опиянен от песните си, Марчо не го чу. Малко преди ручея бръмбарът преплете крака и рухна безпомощен на земята. Марчо се търкулна през глава и си ожули носа. Изправи се сърдит и упрекна бръмбара:
- Защо спираш така рязко? За малко не си счупих врата!
- Ох, ах, ъх! – простена бръмбарът – Ще ми се пръсне главата от твоите песни! Бягай по-далеч, че ще полудея! – и той си запуши ушите с все сила. Марчо потри ожуленият си нос и обидено му обърна гръб. Закрачи към ручея, който блестеше и пръскаше брилянтни капчици вода из въздуха. Ромоленето на толкова много чиста и прозрачна вода така хареса на Марчо, че му се стори най-прекрасната музика която бе чувал до момента. Той приседна на брега и омаян загледа бързо движещите се струи. От приятния унес го изтръгна някакъв странен шум встрани от него. Шумът приличаше на песен, но бе тъй противен, монотонен и дразнещ, че Марчо тръгна да види кой го издава. След няколко крачки съзря две жаби, едната от които блъскаше с все сила барабан, а другата, отворила голямата си уста, крякаше като обезумяла. До тях се виждаше компютърно устройство с множество микрофони и индикатори, което записваше алармата на жабите. Учуден, Марчо запита какво правят, а жабата – певец спря компютъра и се скара:
- Не виждаш ли, че работим? Правим запис на последния си албум, но ти го прекъсна!
- Та това песен ли е?! – не можа да проумее малката мравка.
- А ти как мислиш? – обади се жабата – барабанист – Да не би да разбираш нещо от пеене? Особено пък от рап!
Марчо преглътна, изчерви се и тихо каза:
- Аз съм най-добрата мравка –певец!
Двете жаби въобще не се замислиха и веднага го включиха в състава си.
- Ти ще си вокал, а ние ще свирим! – обясни барабаниста – Като направим албума, ще го продаваме на другите животни и ще станем богати! Ех, че живот ще си живеем! – премрежи очи жабокът и се облиза.
- Но другите животни няма да го купуват, защото няма да искат да слушат подобна тупурдия! – изказа съмнението си Марчо.
- Тогава – безцеремонно се обади другата жаба – ще плащат да не я слушат!
Тримата работиха цял следобяд и записаха албума. Когато привечер бяха готови и го пуснаха, от компактдиска с песните им се разнесе такъв вой и гюрултия, че Марчо тихо стана и засрамен тръгна към пътеката. Коремчето го болеше от глад и отвратителната музика усилваше глада още повече. Той бързо си намери превоз обратно към мравуняка и след час вече се полюшваше в легълцето си, с пълно стомахче от вкусната вечеря, която му сервираха мравките. След няколко дни тръгна на училище за да стане мравка – войник.
Минаха две седмици и на третата мравунякът осъмна с разлепени навсякъде афиши. В тях пишеше, че на следващия ден при тях пристигат на турне великите раппевци „Двете жаби”.Те щели да продават диск с изпълненията си, направен заедно с неизвестна мравка – гений, която била просто ангелогласна. Марчо веднага облече бойната си униформа и взе палката. Застана на входа на мравуняка, твърдо решен да не пуска нахалните жаби вътре.Когато другите мравки го запитаха защо вече не обича музиката, той отвърна:
- Най-красивото нещо на света е музиката! Но когато някакви жаби започнат да квакат и на всичко отгоре да искат да им се ръкопляска, и дори да им се плаща за това, дълг на всяка честна мравка е, да ги прогони възможно по-далеч! Ако желаете истински хубава музика, организирайте една екскурзия до ручея и там ще чуете как прекрасно пее водата!
Останалите мравки клатеха усмихнати глави и признаваха, че никога не са имали толкова храбра мравка – войник. Дори една стара и заслужила мравка заяви, че не би било зле на Марчо някой ден да му се присъди медал. Щом чу това, Марчо целият потръпна от радост. Той вече щеше да бъде най-смелият и опасен войник от всички, за да грейне един ден медала на шията му и мечтата му да се превърне в реалност.