автор: severianin

“...нов-новеничък ощърби се месецът
и от минарето възвести Рамазана.
И светнаха нощите. И гладът
превърна се в празник.”
Сибила АЛЕКСОВА


Беше месецът всякакъв – кръгъл и щърбав –
на небето, със звездна пшеница засято.

На джамията сменяше сянката гърбава
зими с пролети дъхави, пролети с лято,
но деветият месец* се точеше вечно
и от връх минарето в небесното синьо
вестяваше сутрин и вечер с далечни,
неразбрани арабски слова мюезина
този зъл Рамазан, дето почна отдавна
и безкрайни години до днес продължава.

Вън е мрак.
Няма никъде куче да лавне,
да събуди заспалата моя държава,
да се стреснат в съня си величия разни,
проумели внезапно и мъдро сред мрака,
че не може безкрайно гладът да е празник,
че народът отдавна байрама си чака;
да се стреснат заспали от ситост велможи,
че такъв Рамазан е жестока измама,
че от глад се е опнала общата кожа,
че такива настръхнали празници няма...

Този кротък народ с тази овча нагласа
вече гледа овълчен и вече се дразни
да го лъжат в очите, че празната маса
е от спящите сити наречена празник;
че е свято пречистване, ново кръщение,
че е в похода нов несъществена драма,
че в свещения глад се таи откровение...

Но в такъв Рамазан откровения няма!

А и днес на джамията сянката гърбава
в летни суши изгаря, в порои се дави,
и луната изгрява ту кръгла, ту щърбава,
а големият зъл Рамазан продължава.
Мюезинът отново от връх минарето
днес повтаря, каквото е казал имама,
сред звездите обречено месецът свети,
а народът мълчи.
И си чака байрама!

____________

* Рамазан /Рамадан/ е деветият месец от мюсюлманския лунен календар, през който не се яде нищо денем. През Рамазана на Мохамед е предадено първото откровение.