автор: weliw

Това твърдение е залегнало дълбоко в представите ни.Защо ли е така!Това,че не сме заслужили да ни е хубаво,да се радваме,да сме благодарни.И ето на,от нас са се получили едни вечни неблагодарници.
Не само нашето мислене определя битието ни.В последните години са изписани стотици книги за зависимостта на битието от мислите ни.Но не е само мисленето. Цялото ни същество е в не дотам осъзнато очакване на нещо определено.И то се случва в повечето случаи.Но понеже,хората,сме общо взето недоволни от това,което получаваме,това недоволство определя емоционалния ни дискомфорт,от там и физическия такъв.И тъй,намираме се в това не кой знае колко желано състояние, почти постоянно,почти през целия си земен живот.Eстествено очакванията ни са съзвучни със светоусещането ни.В редките моменти,в които се чувстваме щастливи... Щастливи!-май не са много тези,които знаят,че са били в такова състояние,а още по-малко са тези,които осъзнават момента на своето щастие.Не умеем да се потопим в него,занимавайки се с някакви странични важности,а основното,това което ни е дарило щастието се размива в тези странични, дребнави,земни важности,които се явяват нашият живот,нашето съществуване.Та къде е нашето щастие?...Някъде другаде.Редките моменти,в които се чувстваме щастливи, ние не ги чувстваме.Щото сме изгубили или не сме придобили усета си към това състояние.Тя и мотивацията не е много яка,тъй като то не носи директни материални облаги като пари,храна, физическо удоволствие.Получава се така,че в постоянното си недоволство, неприятни задължения и хора,които ни дразнят,ние не можем да допуснем,че щастието е за всички.Само от нас зависи да го допуснем у себе си,за да стане част от живота ни.Какво лошо в това всичко да е прекалено хубаво?Какво лошо в това да допуснем хубавото в живота си,макар че мнозина около нас не смеят?Вината не е наша.Не смеят,да!Защото хубавото е непознато,а непознатото плаши.По-сигурно е да си бъхтаме в нехубавото,но пък си го познаваме.Там някак си по-имаме самочувствие.Там се намираме в своеобразен мазохистичен комфорт.
Е,да!Изисква се воля и твърдост да посрещнем и да приемем доброто.Да го прегърнем,въпреки злобните и завистнически външни набези.Доброто,обаче,винаги е добро,както за нас,така и за всички около нас.Защо пък да не направим този избор!Като че ли си струва усилието. :)