Тоз дет го гледате, че е седнал до прозореца на кафенето и хем чете от вестника и хем гледа да не изтърве кой, накъде и защо минава по улицата е бай ви Симо Политиката.
Минен инженер беше, рано се пенсионира, пенсийката му бива, а жена му е такъв вампир, че рано сутрин заема позицията до джама и чак след залез-слънце я освобождава. По всичко е компетентен, всичко знай, заклет патриот е и до дъното на душата си мрази комунистите. Ако не вярвайте, бъзикнете го на темата и ще видите. Какво, не смеете ли...на гледайте само сеир сега:
- Абе бай Симо, ти верно ли че едно време у мината си бил партиен?
- Кой, аз ли бе – кат попарен с вряло олио скача Политиката. После забива юмруци в масата, счупва ръце в лактите и заприличва досущ на Слави Трифанов: - Таз не е била и няма да я бъде. Не, че не са ма канели! Два пъти даже! Първият, ехе още студент-отличник бях и във вузовският комитет на комсомола бях. Уведомиха ме, значи, че ми са пуска проучване. Чакам аз да излезе туй проучване, чакам...и накрая, на мойта бройка избрали синчето на някакъв си там член на еди-какво си. То още същата вечер кат са напило от радост, си изхвърлило леглото през прозореца на общежитието, но туй си е негова работа. Аз после чак след години разбрах, че кога отишли да разпитват за мене в махалата, баба Васа глухата, казала че нашите са неблагонадеждни, щото не излизали на съботници да копаят градинките пред блока, а си ходели на село да отглеждат, чушки, патладжани и други там частни производства. Втория път, дойдоха на крака да ми се молят, ама два месеца след 10-ти ноември. Хич, бай ви Симо да не е абдал, да вървят да си го издигат оня де си метна кушетката през прозореца. Че тъй да знайте, може да съм бил инженер, и минен даже, но комунист не съм бил – патетично заключи бай Симо, но задържа още малко стойката, за да заяви: – а сега, кажи там да донесат едно малко коняче!