автор: frezija

Гледам огледалото ме гледа
за последен път на тридесет и шест.
Пет пари не давам за съседа,
пия много водка с малко фреш.
Имам една стара табакера,
пет цигари, книга и акъл.
Трябва отговора да намеря -
кой направи делника ми зъл?!
Кой препусна вместо мене с коня
преди десет /може би/ лета?
Преди двайсет бях ли маратонец,
или бях с убодена пета?
Бяха ли небетата ми чисти?
Имах ли наистина крила?
Нижа дните сякаш са мъниста
и си ги обесвам на врата.
Имам пет-шест рани, дето зеят
и за всяка имам шепа сол.
Случва се, /но рядко/ да се смея.
Пиша песни - всички са в бемол.
Стиховете ми са твърде мрачни
денем много трудно се четат.
Нося дрехи със цвета на здрача,
а към мен изобщо няма път!
Тъй минават зима подир зима.
Но все тая - мен не ме боли!
Вместо кръв във вените ми има
гъсти Авалонови мъгли.
А вместо сърце - парче желязо
със брояч отдавна развален.
Колкото са /годините/
все ще ги прегазя.
Наздраве за рождения ми ден!