автор: lordly

След три поредни отлагания, най-сетне заседанието на катедра „Биоикономика” започна.
Гвоздеят на дневния ред щеше да е обсъждането на окончателен вариант на докторска дисертация на тема „Математически модели за оптимизиране на овчето стадо”. Професорът се беше разпоредил да няма отсъстващи и сега всички се бяхме натъпкали в катедрената стая, щото той обичаше да ни гледа от височината на несменяемият вече над 20 години трон.
След встъпително слово за актуалността на моделирането в биоикономиката, професорът връчи думата на докторантката Белокопитцева да развие тезата си. Тя я грабна и настървено взе да ни убеждава, колко е важно да се разграничат, агнетата, от шилетата, от звиските, от овните за угояване и от овните за разплод, а след това като ги означи с Х-ове, У-ци и Z-тове, изпращя едни такива математически модели, че на всички ни запушиха мозъците.
Дойде ред на обсъжданията и като започнаха наред, та доцентите, та главните и по-малко главните асистенти и така-така, почти всички засипаха с хвалебствия и тезата, и докторантката. А тя от жълта, стана розовичка и накрая почервеня, от веждите, та до белите си ботушки. Най- накрая професорът се поизкашля и авторитетно го рече:
- Явно, че при една такава усърдна работа под мое ръководство се е родила една впечатляваща научна работа. Предлагам да гласуваме... – и тук той се вторачи в най-отдалечения ъгъл на катедрената, където зад гърба на доцент Груев се беше свил ас. Бубенов. Професорът го посочи с пръст и избоботи: - Ами вие асистент Бубенов, нямате ли въпроси, мнения, а?
Бубенов се надигна, за да излезе от прикритието на доцентския гръб, сви врат, потърка се по ухото и колебливо започна:
- Ами щом трябва-а-а, аз само искам да попитам, кой води стадото?
Бомба да беше взривил, по малко щеше да впечатли колегията с тази си реплика, щото на докторантката ченето увисна, а на професорът му бях нужни цели две академични минути за да придобие отново дар слово:
- Какво сега пък искаш да кажеш, Бубенов?
Асистентът, явно вече съжалил за въпроса, попристъпи от крак на крак, отново се залови за ушото си, което от продължителното мачкане, взе да увисва и едва отпочна:
- Значи-и-и, за биологичната група, наречена стадо, отговаря оператор, по-популярен като овчар, или още чобан. На него му помагат неформано назначени помощници, които наричаме песове или кучета. При предвижването на биологичната група, обаче, най-отпред върви коча-а-а.
- Е, и – прекъсна го професорът.
- Искам да кажа, че всички го признават за водач, защото той единствен не е скопец в стадото – заключи асистента и добави – какви са тия „овни за разплод”, дето ги означава колежката със Z-ет. Овните са скопени, а кочът е за разплод – завърши Бубенов и пак се скри зад гърба на Груев.
Професорът зае позата на дишаща жаба, само че не се ококори а взе да мига – мига с очи. После свали очилата и като ги бърса известно време с кърпичката си, най-накрая заби поглед в докторантката и сърдито разпореди:
- Белокопитцева, да си заявиш 6 месеца творческа отпуска и да вземеш да се изнесеш в с. Овча могила, и там по цял ден да пипаш отдолу биологичните единици от стадото, дорде не ти се изясни, какво е туй овен и какво е коч. Закривам заседанието. Бубенов, остани!