автор: tzvetcomarinov

Капка наблюдателност беше достатъчна за да се види същественото. В заведението рядко влизаха дори представители на дребния бизнес. Клиентите на двете маси до входа уж се държаха свободно, а и с просто око личеше, че не са
измежду редовните клиенти. Бяха от типа нашенци, дето се насилват за лукс по час - два и сетне по цели месеци споделят еднократното си преживяване. И сервитьорите си ги биваше тук, специално подбрани. Уж поставяше чиния на едната от масите, а не пропусна да го сканира с поглед. "Кучешка работа" - подразни се капитанът, но бързо съсредоточи вниманието си върху другата маса. На която седеше млада и ефектна дама. Хранеше се с маниер.
- Добър вечер. - поздрави. - Приятен апетит.
Пожела и побърза да седне на един от празните столове.
Хубавицата не го удостои с поглед, но не пропусна да му каже едва ли не през чинията.
- Започнали сте да усвоявате етикета, но сте останали едва в началото. На маса с присъствие на дама се иска разрешение да седнете.
- Права сте, госпожице Кортенска. Хората не винаги са такива на каквито изглеждат.
Сега не трепна. Браво. Такива трябва да са всички съдии, за да издават присъди в страната.
- Ще станете ли от масата или да се обърна за съдействие към персонала.
- Правото е ваше, госпожице съдия, както и правосъдието е в ръцете ви.
- Щом знаете какво работя, трябва да сте научили и нещо повече за професията ми.
- Не ми трябва. Само исках да поговорим.
- Научили сте фамилията ми. Остава ви по-малкото и лесно, да разберете в коя стая мога да ви приема.
- Толкова исках да не бъде там...
- Вашето ми прилича на заплашване.
Съдия Кортенска повдигна глава с недвусмисленото желание да потърси съдействие.
- Опазил ни бог страната и от тоя порок, да заплашваме своите съдии. Италиянците след Втората световна война си реставрираха мафията и веднага заведоха статистика за случващото се с техните техните съдии, прокурори и полицейски комисари. Както чувам, напоследък се правят и на учители на нашето правосъдие.
Съдия Преслава Кортенска не усещаше ясно накъде бие тоя досадник, но любопитството вече я загложди малко.
- Не вярвам да седнахте на моята маса само за да разговаряме за предимствата и недостатъците на една или друга съдебна систева на европейските държави.
- В никакъв случай, съдия Кортенска. Исках да разменя няколко думи с вас и благодаря за удоволствие, но не бива и да прекалявам, нали така. Приятен апетит.
- Благодаря - каза младата съдийка, но продължи да държи настрана от чинията ножа и вилицата. - Успяхте да го развалите.
- Най-искрено съжалявам. Повярвайте. - Капитанът стана, поклони се леко и каза. - Довиждане.
Трябваше да излезе колкото може по-бързо от заведението, където кафето и минералната вода не смятаха за поръчка. Направи го и застана до една кола със софийска регистрация, която беше забелязъл още преди влизането. Извади от джоба си мобилния и без да набира номер, започна да говори всякакви безсмислени фрази. Не бяха и чак толкова безсмислени, щом сервитьорът се измъкна подире му и застана така, че да види номера на автомобила.
Капитан Миладинов го изтърпя достатъчно, преди да се обърне с лице към заведението и недвусмислие в жеста. "Видя, стига толкова. Хайде, прибирай се".
Разбраха го правилно. Оставиха му обаче на ум да изрази преценката за станалото. "Помиар, не ставаш за хрътка". Истинските гончета познават навиците на хитрия дивеч.
Неговата кола търпеливо чакаше да изпълни предназначението си на друга улица, където и паркирането беше разрешено.

Цветко Маринов