| Извезани души, XXXXI част Дерето на Шейтана и златния орел.
Мерсин, 2006
Сънят се върна и тази нощ, лепкав и мътен като дълбоката тиня в кладенеца насред пустинята, която с изранени нозе обхождах за ковчежето предишната нощ. Този път не можех да помръдна, кладенеца бях аз. Преливах от застояла вода, в мен прокарваха коренища жилави слузести същности, увиваха се над слепените по стените ми лишеи, изпълваха сърцевината ми и сплитаха неразгадаем мрежест лабиринт около единственото съществено присъствие, изгубено навътре. Коренищата на съществото ми потъваха в хладната мокрота на подземните светове а единственото око - входа към мен бе изложено на огъня на жаркото пустинно слънце. Приличах на финикова палма с изсъхнал живот, покълнала от костилката на обречеността.
- Абстрактните картини които сънуваш не означават нищо. Освен това как може кладенец да покълне, покълва само извора. Кладенците са човешка направа.
- Права си. Камък връз камък това става.
Не можех да не се съглася с логичното тълкуване на Илькнур но ми се струваше, че не съвсем ме разбира. Стените на кладенеца не биха могли да са пречка, те са само направление. Събирателна точка, от която да се излее безкрайната живина на пустинята и да изригне в светъл гейзер над пустошта. Като чучур, изливащ планинска вода, взидан в скалите. И това ако не е покълване - фонтана на земята, понесъл неоткриваемото ковчеже на истината. Някои го наричат оазис.
Вървяхме твърде дълго вече и краката не ми държаха. Камънаците нямаха край, скалите се диплеха пред нас с грапавите си възвишения, драките ме дърпаха назад и неусетно се свлякох на тревата.
- Почивка, моля... поне за малко.
- Добре.
Тъкмо разтваряхме раниците за подкрепителни сандвичи когато чухме глъч. Извърнах глава към врявата и видях раздърпано босоного момиче да тича към нас и да вика за помощ. Щом ни съзря обаче се вкамени и не помръдна. Мъжа ми скочи, исполина на Илькнур го последва и след миг пред изумените ни погледи двама мъже се озоваха с очи в пръстта и ръце зад гърба, притиснати от мъжете ни.
- Какво става тук? - скочих на крака и се завтекох към девойчето. То обаче се разпищя, изблъска ме и хукна да налага мъжа ми, стоварил крак върху гърчещия се преследвач.
- Пусни го, пусни го, кой си ти та го държиш!
G. вдигна ръце пред нея и отстъпи, двамата се изправиха и сякаш нищо не е било отупаха дрехите си и тръгнаха да си вървят, блъскайки девойката пред себе си.
- Ей, я чакай, чакай. Кои сте вие? Защо тя бягаше от вас?
- Не е твоя работа! Върви си по пътя!
- Бе я не ми крещи а спри да не те ступам набързо.
Отнякъде изникна пистолет и едва видях, че го държи мъжа ми. Светещото дуло проблесна като светкавица и замрази двамата на място.
- Пистолет? Боже... От къде го взе?
- Шшш, няма да го ползвам, но да видим тези кои са.
- Не е наша работа, свали това оръжие!
Русият гигант се пресегна, взе пистолета и го мушна в кобура на кръста си. Не бях забелязала, че го носи но явно наоколо имаше защо.
- Кои сте! Казвай!
Бяха възрастен мъж и момче, както вече можех да видя. Девойката се оказа дъщеря му. С нежелание бащата изсъска, че са семейни дела и блъсна момичето пред себе си. Очите му бяха кръвясали и изцъклени, брадичката му трепереше от гняв и изглеждаше така, сякаш всеки момент ще започне да убива. Сина му не бе по - мек, подскачаше от крак на крак, пуфтеше и нетърпеливо съскаше да тръгват.
- Семейни дела, не се меси. Позор.
- Как се оказахте тук? Града е на километри. За какво си я довел тук? - мъжа ми настояваше за отговор а те искаха да се измъкнат. Не изглеждаше обаче да са стреснати, просто искаха да се отърват от нас, навярно ни смятаха за натрапчиви туристи. Върнах се при раниците и седнах. Не ми се гледаха разправии и оръжия и зарових за сандвича си но в този момент от храста зад мен изникна късата цев на ловна карабина с оптичен мерник. Обля ме студена пот - терористи. Още преди да отворя уста да извикам мъжа ми с два скока се оказа зад мен, карабината - в ръцете му, собственика и - замаян с приклада на земята. Момичето видя какво се случи, отскубна се от ръцете на баща си и хукна надолу през храсталака. Последва ръкопашен бой, иззад скалите се появиха още четирима, единия ме събори и удари с лакът и докато се опомня мъжа ми бе приклещен до един камък с цев в лицето, мъжа на Илькнур - спънат зад него на земята с верига на краката а тя не се виждаше никъде. Мислех, че гледам филм. До преди минути спокойно катерехме зъберите в търсене на исторически старини. Не смеех да гъкна, само гледах в насоченото към G. дуло и се молех да не го държи наркоман с треперещи пръсти. Мъжа ми обаче не изглеждаше ни най-малко стреснат, бълваше ругатни и псувни и ако не го държаха двама навярно щеше да изтръгне пушката от ръцете му. Челюстта ми пулсираше и болеше ужасно, паниката заплашваше да ме изпълни и изобщо не знаех какво да правя.
- Гяур, а? Гяур.
- Знаеш ли изобщо какво значи думата.
_________________
*
Комутан - командир.
Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...
Публикувано от aurora на 03.02.2012 @ 08:41:06
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 6
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Извезани души, XXXXI част" | Вход | 17 коментара (46 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Извезани души, XXXXI част от Haramiata на 04.02.2012 @ 21:14:16 (Профил | Изпрати бележка) | Ама че разходка ... Грандиозен диапазон! От размисли и досег с материализацията на безкрайната, вечна и надчовешка мъдрост до вледеняващи подчовешки бездни ... Дори за съзерцание е тягостно, камо ли за преживяване! И защо ли са тъй безконтактни ... като пронизващи се и недокосващи се паралелни светове ...
|
Re: Извезани души, XXXXI част от secret_rose на 06.02.2012 @ 07:52:47 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | .. ако... оставим събитията да се отместят малко встрани, за да мине напред човешката същност, образ-уваната в този роман визия няма да изглежда различно...
(:
опита показва, че и в низините, и по върховете е все тая |
]
Re: Извезани души, XXXXI част от zaltia на 03.02.2012 @ 09:27:17 (Профил | Изпрати бележка) | Страшничка е била разходката...
Здравей Меги! |
]
Re: Извезани души, XXXXI част от secret_rose на 03.02.2012 @ 12:16:44 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Златните скални хора:
http://www.kilikyahotel.com/images/new/tarihi11.jpg
http://www.cuktob.org.tr/Foto/adam_kayalar.jpg
http://www.mersin.web.tr/silifke-resimleri/adam-kayalar-2.jpg
|
Re: Извезани души, XXXXI част от secret_rose на 03.02.2012 @ 12:43:37 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Мястото с тези чудни скали е на 5 км от града и на още два пеша... нямаше как да я мъкнем с нас, тогава още беше бебе :)
Така и не успяхме да ги разгледаме обаче и някой ден ще трябва да се върнем. :)))
Нашите момчета нямат право да стрелят в подобни ситуации или да правят каквото и да било. Но кой би гледал безучастно. Като се сетя още ме болят ребрата :))) затова не подминах случката в романа. |
]
Re: Извезани души, XXXXI част от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 03.02.2012 @ 13:40:14 (Профил | Изпрати бележка) | Ти виждаш всичко красиво ,не винаги забелязваме красотата около нас и величието на природата: )
Сърдечни поздрави! |
]
]
]
Re: Извезани души, XXXXI част от nironi (nironi@mail.bg) на 03.02.2012 @ 14:04:51 (Профил | Изпрати бележка) | да, така си изглеждат, като златни са на снимките, светят, колкото до хората днес... млъквам |
Re: Извезани души, XXXXI част от secret_rose на 03.02.2012 @ 14:08:18 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Много са интересни... както и легендите за тях...
https://www.google.com/search?q=adam+kayalar&hl=bg&client=firefox-a&hs=mwJ&rls=org.mozilla:bg:official&channel=np&prmd=imvns&tbm=isch&tbo=u&source=univ&sa=X&ei=6dsrT4aPIoPCswbr7MSRDQ&ved=0CDAQsAQ&biw=1263&bih=591
днешните хора... и това е интересно :) - всички сме еднакви
|
]
Re: Извезани души, XXXXI част от nironi (nironi@mail.bg) на 03.02.2012 @ 14:25:02 (Профил | Изпрати бележка) | да, :), всички сме еднакви, благодаря за снимките, с.. |
]
]
Re: Извезани души, XXXXI част от nironi (nironi@mail.bg) на 03.02.2012 @ 15:08:13 (Профил | Изпрати бележка) | а как изглежда усмивка, която идва Отгоре, то тук, само леви и десни (;;) |
]
]
Re: Извезани души, XXXXI част от nironi (nironi@mail.bg) на 06.02.2012 @ 21:50:11 (Профил | Изпрати бележка) | откривам всеки път различни неща като го глешам, благодаря, secret_rose! |
]
]
Re: Извезани души, XXXXI част от nironi (nironi@mail.bg) на 08.02.2012 @ 21:46:08 (Профил | Изпрати бележка) | ми да, пускам си го сега... |
]
]
Re: Извезани души, XXXXI част от anonimapokrifoff на 03.02.2012 @ 18:40:54 (Профил | Изпрати бележка) | Това си е жив екшън, добре, че се е разминало. Тук ни показваш и другата страна на медала. |
]
Re: Извезани души, XXXXI част от nellnokia на 03.02.2012 @ 20:59:15 (Профил | Изпрати бележка) | :):) Екшънче!:):) Зачетох се. |
]
Re: Извезани души, XXXXI част от vladun (valdividenov@abv.bg) на 03.02.2012 @ 21:34:37 (Профил | Изпрати бележка) | Действие, диалог, мистерия, щастливо избавление...Класика.
Браво на авторката! |
]
Re: Извезани души, XXXXI част от vladun (valdividenov@abv.bg) на 03.02.2012 @ 21:50:00 (Профил | Изпрати бележка) | как така няма, искам хепиенд:))) |
]
]
Re: Извезани души, XXXXI част от Vesan (proarh92@abv.bg) на 03.02.2012 @ 22:03:56 (Профил | Изпрати бележка) | И аз като Влади... всичко е супер... Грабваш!
Наистина е уникална поредица! |
]
Re: Извезани души, XXXXI част от voda на 04.02.2012 @ 00:10:09 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря за споделеното, Меги.
Който е жаден за емоции, нека прочете...
Поздрави! : |
]
Re: Извезани души, XXXXI част от joy_angels на 04.02.2012 @ 13:18:44 (Профил | Изпрати бележка) | Ти си ми десертът за днес :)
Мястото е фантастично! Помислих си - добре, че не са у нас тези златни хора, да са им остъргали златото досега, после се засрамих от мислите си.
Чакам следващата глава :))) |
]
Re: Извезани души, XXXXI част от sia на 05.02.2012 @ 08:40:08 (Профил | Изпрати бележка) | Минавам само да кажа, че не спирам да чета и
да знаеш, че имаш още един почитател.
Дано са хубави дните ти... |
]
Re: Извезани души, XXXXI част от elsion (negesta@gmail.com) на 06.02.2012 @ 21:54:21 (Профил | Изпрати бележка) | интересен сън ...
ние сме заблатени от мними същности
|
Re: Извезани души, XXXXI част от secret_rose на 07.02.2012 @ 00:12:31 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | надявах се, някой да забележи и съня...
свързан е с нещо по-нататък
може би аз си правя някаква моя си връзка, но не вярвам особенов съвпаденията :))
благодаря, Елси... :) |
]
Re: Извезани души, XXXXI част от petia_bozhilova на 07.02.2012 @ 20:48:52 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, розичке! |
] | |