автор: lordly

Вече мина бая време, но тъй като си струва, ще ви запозная с Янчо-съсела, в дунавския вилает по-популярен като „Червената лисица”. То си е най-добре да го срещнете на живо, но по божия воля, възнесе се милият преди няколко лета.
*
Първата ми среща с този момък с огнена коса беше на Окръжно състезание по ориентиране (търсене с карта и компас на дърво в гората за време), където декласираха целият ни отбор, заради Янчовата кооперативна тактика.
При втората ни среща, се оказах прикрепен към него стажант-автомонтьор в гаража на „Тексим”. Още първият ден ме направи за резил, когато ме прати за „една кофа въздушна компресия” в компресорното. Другият стажант пък прецака с отработено масло в обувките.
Всички ставаха нащрек, когато Съсела се завъртеше наоколо, но най-голям майтап отнесе Бай Стати, стругарят.
Цял ден прав пред струга, рече по обед да поседне Бай Стати и „о-о-х-х-х”, подскочи кат ужилен. Оглежда се, Янчо се невиди. Намества очилата, ни пирон, ни кабърче на стола. Отпусне се пак и пак „о-о-о-х-х-х”, а Съсела ни събрал зад бидоните в ъгъла, запушили сме си устите, а очите ни ще изхвръкнат от зор. Да вземе, тариката му с тарикат, сутринта да отвори шкафчето на Бай Стати и да му вкара стоманено телче в работните гащи, ама точно където трябва и където най-боли!
След войниклъка, пристигам студент и щом споменах откъде съм, веднага ме заразпитваха за Червената лисица. Чух как косил патки в замръзналите води на нашето езеро, как придвижил кораба на манивела през Босфора, как изпил на ректора уискито и т.н. и т.н. Вдигах рамене аз, но до момента, в който влизайки в студентската менза (нещо като ресторант за бързо хранене, ама не съвсем) забелязах рижата глава. Лисицата се оказа Янчо Съсела, тук известен още като вечния студент.

*
* *
След четири години, като се дипломирах, той отново беше прекъснал и държеше преподавателският бар. Десет години по-късно вече бил милионер. Тъй казват, ама го вярвам!