автор: ivliter

През облачни завеси тежки денят прецежда светлината си оскъдна тази сутрин. В поклон пред властващата зима старите дървета свеждат заснежени клони. Дали снегът е радост или грижа за дърветата?
Замислените смърчове мълчат, привели тежки клони до земята. В мълчанието им се крият малките премръзнали врабчета. Намерили подслон и завет те преповтарят търпеливо видяното по времето на полета последен над побелялата земя. С премигването на снежинките ще изучават азбуката на снега?
Една креслива сойка долетява в тяхното притихнало убежище. Облечена в най-пъстрата си дреха, тя важничи сега пред тях. И няма да пропусне тази хубава възможност - не може да не изклюкари тя видяното от нея тази сутрин.
Един синигер храбър, надвил страха си от снега и щипещия студ, с премерени подскоци на краченцата си нежни рисува своята картина на мечтата си. С неразгадаеми кривулки изписва най-старателно по белия безкраен лист на падналия сняг писмо до някого или посланието си, молбата си до зимата, да бъде отстъпчива и добра, към хората и птиците. Над писмената му приведен, съм съпричастен към молбата му и го приветствам.