автор: lordly

Върви си Мишо Тахтабата с найлонов плик в ръка, а в него прозират преоценен хляб, четвърт бахур и кю-пак-бирина бутилка.
Върви си и уж не гледа към кварталната кръчма, ама забеляза махащата му ръка и чу:
- Ей Тахтаба! Що подминаваш бе! Нали на ония, тия и по-ония все си застъпник. Ела бе, комшу, ела тук и акъл дай!
Понечи Мишо да ги подмине, но се пресети, че може и да почерпят, пресече улицата и се настани на издънения ратанов стол:
- Що сега ма спирате от пътя ми, кат ма виждате че бързам – рече той и посегна към цигарите на Дядо Поп.
- Виж Мишок, ний тук си правим социалистическо проучване и ти сега кат мина, ще ни станеш рес-пунда-енд – избоботи разпопиния Поп Грую и додаде – изкажи сега, чадо ти разпътное, за кой кмет да си дадем гласо?
Кръстоса кълки Тахтабата, присегна се и отпи на Митьо Семето от мастиката, премляска дваж като за авторитет и я започна издълбоко:
- Политиката Дядо Попе не е проста работа, пък туй с дето се сте захванали, хептен. Ти, например знаеш ли, че аз опозиция никогаш не съм гласувал. – Не знаиш! Как - аджеба тогаз ще ми определиш еректор-аналната нагласа, кат аз никога, нищо, срещу никого не съм надигал. Ха сега де!
- И-и-и-и балдъзата тъй дума – включи се Семето и си придърпа чашата с мастиката.
- Ти, баджанак да мълчиш, щото шест години вече си без работа. Старият кмет те прати да боядисваш тавана на лятното кино, а ти се направи на умник и срещу него гласува? На сега и една мастика не можеш ме почерпи – изрепчи се Тахтабата.
- Со миро, со благо и со кротце, Мишо – проточи Поп Грую, а после току смигна: - Хайде Мише, кажи си чадо, кой ще да ни е кметеца?
Огледа се Тахтабата и като не видя ни мастика, ни цигари на масата, цунка си лакътя и като пояснение добави:
- Абе вий очи, уши и голо дупе нямате ли, та да не знаете, че който и да е той, пак ще е от тях?