автор: ivliter

Прочетох някъде нещо за един банкет. Хубаво беше написаното – говореше се все за хубави неща – за ядене, за пиене, за танци с красиви жени, за хубави прически и дрехи.
То, като се замисли човек, банкетите са предимно за това, да угодим на тялото и да разпуснем, да се освободим от напрежението, както се казва. На преден план излизаха все материалните неща. Такъв банкет, според мен е много тъжен и много, много скучен. В написаното нямаше и дума за красивите души, облечени в красиви дрехи, ни дума за хубавата музика, за танците, за хубавите текстове на песните и изпълненията на оркестъра, за може би значимия повод за този банкет, за значимите тостове в него, за новите запознанства. Ядене, пиене, вицове… Ни топла дума за приятелите, за споделените планове, мечти и надежди, ако усилените до последно уредби въобще са позволили това да се случи. Ядене, пиене, пушене, вицове, гледане похотливо в деколтетата на дамите… Банкет! Банкет за телата. Ами душите!? Навярно те са останали на закачалките с дрехите в гардероба. Какви ти души, става въпрос за банкет!? Ядене, пиене, високо говорене гарнирано с клюки – това долових в написаното за него. И ни един ред за изрецитирал любимо свое стихотворение, и нито ред за един изпял любимата своя песен… Пиене, за да се загърбят проблемите, обидите да се забравят, неуспехите, да се пофлиртува с чуждите жени, с колежките, разпускане, за да забравим човешкото у себе си, което ни смущава и тревожи, и за да заглушим гласа на гузната си съвест. Размътени от алкохола мозъци, забравили за подлизурството и клеветите, за задкулисните интриги, за алчността за власт, за постове и за пари. Размекнати от алкохола мозъци, загубили контрол върху речта… Ами танците!? Ах, да, танците, в които непослушните ръце опипват разголените гърбове на чуждите жени… Танците, ориенталските конвулсии на затлъстелите тела, кючека. За тях какво да кажем!?... Пушене, ядене, пиене, напиване… Излизане на „четири крака“, повръщане – за него няма да говорим и за махмурлука след това. А някой може да си е взел дрехата от гардероба, но да си е забравил там душата.
Хубаво нещо са банкетите. Кой не ги обича? Но когато на преден план излязат само такива неща, ако ще се помнят само с това, ако само това можем да разкажем за тях – жалко.