автор: secret_rose

В съня си
не разпръсквам сетива
за стъпчиците ти нагоре...
В съня
оставям земните слова
и се разсейвам
със снега
над хората...
Сънят е изначалното добро
ако на сън венчалната верига си
пристегнала човешкото везмо
за да изплува
чистото на Извора.
И ~труд~ е...
неподвижната ръка
с която ме насочваш към труда ми,
помел най - влюбеното ми ~сега~
с топящия оттенък на света ни.

Не говори...
в душата ми със Словото.
Сама ще се стопя до капка смисъл.
И в онзи миг, когато сме готови
ще завалим над хората орисани
с дъха на ибн-Мансур и
Ал-Уаджид... -
Намиращия Истините скрити...
в невидимия, тихичък месджид,
от който бели гълъби политат.

_______
*
Месджид - място за тайна молитва.