Посветено на Зимен бал... на поезията
Сняг натрупва... Вече – до колене!
Зимно, заледено и студено...
Вихри – палави снежинки гонят
и ги плашат с голи, сухи клони.
Баба Зима нещо там – изтупва
и под снежни преспи ни затрупва.
Зимата била студена баба –
всеки вика: „баба не ми трябва”!
Мен, все още ми е сладка бабата –
омагьосва хубавата работа
и все още сладки, под завивките,
са милувките... между почивките!
А в почивките – сланинка тънка...
Нека зимата си шета вънка –
топла, сладострастна жар в камината,
нежно гали кожичката... на сланината?...
... и стопяват се отминали години
в чашите с червено, лудо вино.
Boy..Boev, 19.01.2012