Още помня Добрия човек -
тика своята малка количка...
"Топли баници, сладък геврек!
Не напирайте, има за всички!"
И хлапетата - банда от сой,
чули бодрия глас отдалече,
се нареждахме кротко под строй
да си купим боза и геврече.
Ще застане съседът след нас
с недоверие скрито в очите:
"Комшо, парят ли?" "Има си хас!
Топли-врели са. Грабвай, не питай!"
Славен майстор! Горчивия свят
захаросваше с чудни милинки.
Не прокопса с такъв занаят -
всичко струваше жълти стотинки.
И когато животът не лек
го зави със престилката бяла,
обеднял без Добрия човек,
дълго плака сиротен квартала.
Колко чакахме бодрия глас
и вълшебната малка количка...
"Топли баници, молим, за вас!
Не напирайте, има за всички!"
............................................
Днес синът му - известен човек,
политик, бизнесмен от елита.
Занаят!... Абсолютен геврек!
А пък бизнесът - бягай, не питай!