Посрещам зимата студена
с другарски топли нежни думи,
за да не е студът убийствен.
Отварям й вратата
и на софрата си оскъдна
до мене каня я да седне.
Ще й предложа топъл липов чай
да вкуси аромат от лятото,
което не познава.
И нека с топлината си любяща
на рамото си я приспя,
да си почине.
И нека в летния й сладък сън,
от паметта ми подарен,
на лятото от сладостта да вкуси.
Така е хубаво и толкова вълнуващо
да бъдем зимни в лятото
и летни в зимните студени дни.
14.01.2012 г. - Троян