Замръкнал бях в една Пустиня
където някога живях,
нощта ме гонеше с лавина
от пясък и пустинен прах...
Дори водачът ми объркан
въртеше в паника очи,
защото изведнъж се мръкна
и пътят ни се заличи,
но в тишината тъй зловеща
внезапно кучи лай дочух
и там, зад дюната отсреща,
дочух и глас- напрегнал слух...
Повелият пустинен Вятър
натам поведе ме в нощта
и ето: бедуински шатър
сред пясъците в пустошта...
От Вятърът раздухван огън
гореше приветливо там
и след началната тревога
приеха ме за гост желан.
Търчаха палави дечица
безгрижни в своята игра,
а мургавелка- хубавица
въртеше гъвкави бедра...
Насядали във кръг мъжете
изпиваха я със очи,
щом в миг открехне фереджето
заоблените ѝ черти...
... Като пророк от Ориента
там старец благ и белобрад
повика ме, а на момента
видях го в образът му млад:
девицата как страстно гледа
и как в една подобна нощ
не пратил сватове на сгледа
я грабва с мъжката си мощ
и метнал я на коня черен
лети със нея във нощта
и във страстта си не премерен
с любов я прави и Жена...
... А огънят гори, догаря-
искрите стават на звезди
и младост- казват- не повтаря,
а не оставя и следи!..
25.06.2011. д-р Коста Качев