автор: liulina

Наистина ли се случваше всичко това? Малкият човешки свят сам си вкарваше автогол.Защо човеците сами искат да свърши света?
Предизвикват го с вярата в това и сякаш с някаква безнадежна логика, го превръщат в нещо като идеология. През определен период от време се предрича за друг период от време, че ще бъде свършека на света.Всъщност се превръща в нещо като мания и човек може да се обзаложи, че пак ще е някоя фалшива история за психиране на човечеството. Хващат се за нечии предсказания, за нечии календари и дори за екстрасеснси разговарящи с извънземни и подземни цивилизации. Какво? Дай да живеем ден за ден, защото трябва да не спестяваме, защо да спестяваме от другия егрегор, наречен – пари.
Без друго, се осланяме на това, че миналото и бъдещето не съществуват и е важен само и единствено днешният ден, защо пък да спестяваме или да купуваме имоти, превозни средства и тем подобни материални блага за поколанието. Къде сме днес? Едни марионетки в ръцете на „Финикия“ . Човекът е зависим от парите, като наркоман ... Хората израстнали в градска среда и не виждали жива кокошка, знаят ли как да се гриждат сами за себе си, ако магазаните и производителите на храна изчезнат. Нали ако не са бабите и дядовците, които още пазят селската си принадлежност и практикуват уменията си, тези разглезени дечица щяха да заприличат на голи охлюви в калта ... Земята, нашата майка, ни храни, когато и ние се грижим за нейното здраве. Хора сме, а дали сме човеци? Какво носим в себе си , бетон или тухлена стена? В България все още се смята, че ако живееш в блок в града си по- привилегирован и интелигентен, от хората, които предпочитат селската къща и спокойствието.Скоро и у нас лека полека ще стигнат до извода, че спокойствието на къщичката и по-чистата храна изровена от земята и отгледана в двора е нещо по-ценно от химията на консервантите и хормоните на растежа, наблъскани в масово произведените храни. Отново за тези производители печалбата е преди здравето, на себеподобния. Няма ли болни хора, няма да има кой да купува лекарства. Умират ли по-бавно хората, ще има по-малко работа за погребалните агенции.Всичко е направено не в името и за грижата на хората, а за да се печели от тях.Това е ясно, на всички.Все пак явно така е по-лесно да се живее в една непрестанна сделка.Глобално сме затънали в тази тиня ... а тя ни поглъща и заробва все повече до безнадежност ...За това ли е желанието този свят да свърши, за да живеем в онази реалност, където ще сме свободни да избираме, начина си на живот, без да зависим от егрегори, създадени от самите нас. Мързелът да вземем други решения или да разрушим създадената удобна позиция, сам ни тласка към черногледство. Лесно е да се оставяме да зависим от нещо или от решенията на някой друг, защото този някой има власт ... Всъщност животът и без това е твърде кратък и никой не е определил точно как да се живее ... Затова е добре, че след раждането, веднага ни се налагат определен начин на мислене и ни се изтъква, че се зависими от социална среда и поведение, веднага сме рамкирани. Затрупани с изкуствени вещи, които уж ни помагат, но всъщност ни отдалечават от природата и притъпяват инстинктите ни.Какво да си мисля, аз, точно аз, една малка точка, една кукла на конци, зависима от решенията на други хора и природните катаклизми?