автор: starozagorez

Гледам във извивките на пламъка
и с часове не мога да откъсна поглед.
Така и твойта красота ме мами
и чувствам сякаш,че ме галиш с пръсти огнени.

Воалът на нощта забули първо стаята
и премахна границата между нас.
От тръпките на тялото главозамаян
душата ми изпада във екстаз.

Отдадени на своите сърдечни ласки
от щастие се свивам до сърдечен спазъм.
Любовта ни с удвоена сила блясва...
...От пробуждането съм наказан...

12.01.2012 г.
Б. Алекс.