автор: jija

Поглеждам в огледалото и търся
в очите мои малко светлина,
но със мъка аз откривам,
че светлината превърнала се в самота.

И самотното сърце ридае
иска то да се покае
за грешките във любовта -
да излекува тъжната душа.

Нощите самотни как да преживея,
как да спра за любовта аз да милея?
Не мога да заплача, а копнея,
искам със сълзи мъката си да излея.

Никой не знае, че съм толкова ранима.
Дори не подозират как мъката ме срива.
И ето, отново деня е насреща
и сърцето започва със нова надежда...