автор: azis

Един ден от живота
Марсел се протегна в леглото и отвори очи,беше мрачна и дъждовна утрин стана и си сипа голяма чаша кафе с мляко.Още му се спеше защото той живееше нощем,да обичаше да слуша Жетро Тул и да си припява с бира в ръка.С един молив пусна компа и се загледа във форума на една мафиотска игра,мдааа този форум от ден на ден ставаше все по-оптимистичен,а в една от последните теми дори ставаше дума за долни гащи,яко нали.Марсел реши за разнообразие да погледа любимия си сериал Далаверите в прозрачния търговски център или по-конкретно как едни хора се дебнат и се подозират за някакви акций.След това дойде ред на векторите,Марсел копа до късно,по едно време се чуха дивашки викове от другата стая това беше Нино.

Нино много обичаше да гостува на Марсел,двамата страхотно се забавляваха и си прекарваха весело.Най-често Нино му отмъкваше или лимонадата,или някоя от димилките му.Да Марсел обичаше бира винаги купуваше по 2-3 големи бутилки.И така след 8 часа копане той реши да отиде за бира,но се случи нещо непредвидено ципа на любимите му дънки се разпра.Марсел се беше разхубавил благодарение на бирата.

В ранните часове на другия ден си легна да поспи,но в един момент се събуди с мисълта,че нещо става.Погледна се в огледалото,беше си същият с копринено мека черна дълга коса и тарикатски мустак.Огледа се наоколо и забеляза супер модерен и лъскав смартфон на масата,определено ставаше нещо странно.В този миг смартфонът зазвъня и Марсел се обади,съобщиха му че е избран.

Избран но за какво,това той не знаеше.

Няколко часа по-късно му се обадиха отново,този път го информираха подробно за какво става дума.

Оказа се,че бивш министър е припаднал от преяждане,и Марсел трябва да го замества във всички негови изяви.Той много уважаваше бившия министър и се съгласи да продължи обществените му ангажименти и публични изяви.

Марсел си спомни за бившия министър,който беше харизматичен и обичан от много хора.Напоследък този човек работеше за един творчески настроен и ентусиазиран екип,и заедно създаваха една съвременна и по своему динамична и епична сага за хората и заобикалящия ни свят през 21-ви век.Така възложиха ролята на Марсел,който трябваше да се представя за бившия министър.

Но тук възникнаха някой на пръв поглед дребни,но важни затруднения.Спешно се налагаше той по някакъв начин да се доближи максимално до съответния образ,за целта от него се изискваше да положи усилия и да се променя постепенно докато се припокрие с изградения образ на бившия министър.

В същия момент но в едма далечна и престижна болница,бившият министър се събуди и се огледа наоколо.Забеляза че е вързан за леглото,в стаята влезе висок мъж с прошарени коси и му се усмихна дружелюбно.

-Приятелю имам добри новини за теб,намерихме ти заместник за неотложните ти задачи.

-Как така,подходящ ли е и ще може ли да се справи сам?

Мъжът се приближи до леглото и му свали белезниците.

-Съжалявам че те вързахме,но ти постоянно се мяташе скубеше и дращеше,нямахе друг избор.



Марсел вървеше по последната улица на път към много известен ресторант намиращ се в близост до 3-ти

атомен реактор В.Р

За съжаление заведението беше затворено,а на вратата имаше табела Ревизия на боба.Той заобиколи и влезе през тайния вход само за китаристи.В ресторанта Марсел видя пълен мустакат мъж който печеше патладжани и в същото време вареше компот от сливи.

Това беше бат Ставри Антонов велик познавач на древните философи