/ Всеки жадува онова, което няма!/
Ако бях мъж,
бих избрала да бъда
лудо влюбеният Ромео-
с най-красивия букет цветя
любимата си Жулиета да даря
и с порива на младата душа
в сонети да излея нежността ...
Ако бях мъж,
в д`Артанян-
гастонският смелчага
се бих превъплътила-
с остра шпага и мускетарска доблест
бих отнесъл вестта до Бъкингамския херцог-
така: да спася на кралицата своя честта
и проваля на Мазарини задкулисния оброк
Ако бях мъж-
Едмон Дантес
може би бих избрала
като непоклатим прототип-
да остана завинаги верен на любовта
и да наказвам строго и безпощадно
неправдата и злото, превзели света...
Ако бях мъж-
като Дон Кихот,
испанският идалго,
яхнал своя верен Росинант-
с вятърни мелници щях да се дуелирам
и в храбри битки за защита на доброто
щастието си рицарско да намирам...
Ако бях мъж,
може би морето
щеше да ме спечели
и като истински капитан
със своя любим Наутилус-
водни пространства да прекосявам
подвижен в подвижното да живея
и дълбините морски да изучавам...
Но тъй като
моята участ е да бъда жена,
пред вас искрено и ясно ще заявя:
ако всички тези герои бяха в личност една
с вързани очи за свой рицар бих го избрала
и без колебание сърцето си бих му отдала
Но сега...за жалост... едно ми остава-
на яве или на сън - просто... да си мечтая!