Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Извезани души, XXXVI част Адана.
Шахмеран - кралицата на змиите и човекът.
2006
В своята Илиада Омир е нарекъл този град Адана, както се нарича и днес, но истинското му име е Адания, вратата на Киликийското поле (Gülek Boğazı). Мястото, на което се намира е особено интересно, разположено между Българската планина в Мала Азия и Тавър - величествената граница между Европа и Ориента по Средиземноморието. Прохода към Азия кръстоносците са назовали Юдайска порта а древно арабското название е Дарб ас - Салама. От тук са преминали не една цивилизации, а в Османско време пазители на портата били Дервентджии българи. Дервентджийството е занаят, предаван само по родова линия, бе казал Аднан бей на изпроводяк с уверения да разгледаме добре моста там. В Караманското шахнаме (царски хроники) се разказва много за българите, живели по тези места и в Ерменик - някогашната българска столица на поселението тук и до днес живеят българи, а от Кония до Бейшехир още и още се разказват приказки за умната, красива и богата българска кралица Катерина, царувала по тези земи.
- И да идете до памуковите плантации, да им дадете поздрава си.
- И портокаловите горички, нали - усмихнах се, а ми бе тъжно, че се разделям с тях. Дълго щях да ги нося в сърцето си, много дълго.
Вечеряхме в мълчание и се споделяхме един друг така, както е възможно само между много близки хора, такива, които пазят съкровена тайна и са решени да се жертват за нея. Не разбирах приобщаването, което чувствах, но го приемах на едри глътки в жадното ми съзнание и скривах в най - дълбокото ми.
На сутринта ни изпратиха с уверения, че във всеки миг ще бъдат с нас.
Пристигнахме в милионния град към обяд и се насочихме към Ордаеви - военния хотел. G. бе регистрирал заявка за sweet oda - апартамент за новоженци, с което приятно ме изненада а на рецепцията дама зад очила многозначително изгледа Ванесса. Присъствието на жени в турската армия непрекъснато ме удивляваше, особено назначенията в горещите точки, не само в административния сектор, но сякаш разбирах, как еманципирането е резултат единствено от подтисничеството над жените и в една модерна ислямска страна като Турция бе в реда на нещата. Опънати до болка коси, стегнати в кок, строг поглед и липса на цветове - горе - долу така изглеждаха всички нежни същества с офицерски чин а аз, наблюдавайки ги, се борех с представата си за момиче в копринена рокля до лъскавите пагони на мъжете и макар не веднъж да отчитах, че фуражката стои еднакво добре на всички глави, не се виждах в подобна роля.
Погълната от мислите си явно бях загледала жената по - дълго и втренчено, понеже се прокашля и ме запита какво не е наред.
- Извинете ме. Бях се замислила.
- Апартамента е на разположение. Ще ви отведат.
Момче в униформа ни поведе към асансьорите за гости а друго забута количка с багажа ни към служебните.
Удивително в тази страна бе, че наред с простотата и нищетата лукса и комфорта царуваха навсякъде, изобилието и продоволството бяха неизменна част от бита тук, така както бедността и немотията и бе невъзможно да не се изправи човек пред везната на сравнението и да не опита да избира. Често мислех за себе си, че бих изоставила всичко, за да бъда на Пътя с Ирис и хората като него и в моментите, когато ми бе най - тежко да се откъсвам от тях живота ми сервираше неописуемата красота на другия свят тук - изобилието.
В асансьора имаше малък стъклен бар с охладени напитки, две чудни червени канапета със златни лайсни и тежки тъмни огледала, върху стени от тъмносиньо кадифе. Помолих за чаша вода а Ванесса си взе кутийка пепси, което така и не опита. Да си призная, не очаквах да е толкова хубаво. Всеки военен мекян всъщност е образец на изисканост, но след Етилер - военния център в Анкара останалите някак бледнееха. Все пак ги имаше за наш късмет и можехме да се възползваме от удобствата им из цялата страна.
Апартамента ни бе на последния етаж, мансарден, светъл и просторен, включващ салон с удобна мека мебел за почивка, две спални с приходящи санитарни възли, гардеробна, кабинет и игротека, на която особено се зарадвах, макар да личеше допълнителното и прикачане към композицията, навярно заради семейства с деца, въпреки новоженския статус на номера. Сетих се за администраторката, която се учуди на заявката ни и се усмихнах на себе си. Бръкнах в чантата си - мъжа ми поклати глава, навярно мислеше че за бакшиш, а те тук са строго забранени - извадих флаконче Българска роза и я дадох на войничето с поръка да я отнесе на жената долу. Той се вцепени и едва след одобрителното кимване на G. прие и си тръгна. Не разбирах някои правила (или забрани - равнозначно бе) но не задавах излишни въпроси, рискувах да ме насочат към препрочитане на Протокола отново. Взех си душ и седнах в салона за красота на първия етаж да ме фризират. Обикновено не губя време за подобни неща, нито бих седяла с часове да ме гримират, лакират или пудрят но безмълвната молба в очите на съпруга ми ме свари неподготвена и се примирих. Вечерите във военната общност имаха своите правила и щом бяхме тук трябваше да се присъединим. Така например той можеше да седне в ресторанта само в тъмен костюм с вратовръзка или най - малкото - сако, или в парадния наряд с двуредни златни копчета и бели ръкавици, фуражка и всички принадлежни такъми като златисти плитки, пагони и медали, синджири или дори джобен часовник - аксесоар, предпочитан от кавалерите и нямаше как да не бъда в атмосферата му, веейки някоя тензухена риза над чифт изтъркани дънки, затова просто изтърпях тежкия грим който ми нанесоха и десетките фиби, неуспешно опитващи да придържат непокорната ми коса в гръцки кок. В крайна сметка излязох от там сред облак аромати и коса, твърда като гипсова перука от тоновете лак, който бързо се изпари и по раменете ми напопадаха непослушни къдрици. Ванесса също бе подложена на изтезание - баща и я бе дал на берберите в мъжкия сектор и там и бяха навили косицата на подскачащи около синя панделка букли. Пременихме се в пъстри облачета коприна, избрах високи сандалети с навити чак до коляното синджирчета и с вирнат нос и под ръка с моя царствен съпруг се наредихме на опашката за поздрав на присъстващия тази вечер генерал. Някои адети са немислими, но изпълними. Почакахме десетина минути за да пожелаем добра вечер и седнахме на отредената ни маса. Не мина и толкова, когато към нас приближи войник от охраната, прошушна нещо на мъжа ми и двамата напуснаха залата. След час се върна и на запитването ми обърна очи отегчено и ми подаде злощастното флаконче Българска роза, което опитах да подаря на администраторката. После ми я показа - седеше със съпруга си през две маси, изправена като паметик и гледаше невъзмутимо. Безвкусното мъмрене, което G. бе получил в кабинета на дежурния субай щеше да развали вечерта ни и аз се зачудих как да го развеселя, дори го поканих на танц след приключването на официалната част, включваща реч, тост и редица сервиране и отсервиране на топло и студено меню, скара, вина и десерти. Той обаче дори не се усмихваше и мълчаливо поглъщаше храната си, докато накрая не извика бутилка шампанско за масата на въпросната дама. Очаквах да я върнат още по - показно с порицание пред всички. И навярно това и би последвало ако не бе моята Ванесса. Тя проследи сервитьора, видя на къде гледаме ние, отиде при жената и каза:
- Да. От нас е.
После с ръце, сключени зад гърба се върна, седна и високо заяви, че иска да става офицер.
По щастлива за нас случайност на генералската маса седеше момиченце на около 5 и смигаше на дъщеря ми през цялата вечер и по тази причина никой не посмя повече да ни притесни.
Ситуацията като цяло бе толкова комична, че дори мъжа ми изостави надутата си физиономия и щастливо се разсмя. Последваха танци и веселба, а аз почти през цялото време си мислех, как бих искала все пак да осъмна в онази стаичка в дома на Алмир, далече от протоколното мъчение на цивилизацията.
Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 4
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 91774 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Извезани души, XXXVI част" | Вход | 14 коментара (45 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Извезани души, XXXVI част от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 07.01.2012 @ 10:37:26 (Профил | Изпрати бележка) | Да наистина търсим оправдание за делата си...
Изпрати ми нещо повече за тази Катерина:) |
]
Re: Извезани души, XXXVI част от secret_rose на 07.01.2012 @ 10:42:21 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | В този блог открих интересни изображения на Шехмеран:
http://nulla-b.livejournal.com/272260.html?thread=2083972
А тук има и друга легенда за нея (на руски език):
http://www.liveinternet.ru/users/kovalaris/post199124398/ |
Re: Извезани души, XXXVI част от secret_rose на 07.01.2012 @ 12:05:37 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | http://maps.google.com/maps?q=%D0%BA%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D1%82%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F&oe=utf-8&rls=org.mozilla:bg:official&client=firefox-a&channel=np&um=1&ie=UTF-8&hq=&hnear=0x14b0155c964f2671:0x40d9dbd42a625f2a,%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F&ei=yRgIT-OkPJPb4QS-_9mNCA&sa=X&oi=geocode_result&ct=image&resnum=1&ved=0CCwQ8gEwAA
това е карта на Турция, за примерен ориентир за градовете които описвам... |
]
Re: Извезани души, XXXVI част от secret_rose на 07.01.2012 @ 15:35:24 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | http://www.youtube.com/watch?v=QBQYD4Qfor8&feature=related
За моите читатели... :)
тук в това клипче, направено от влюбен в Адана младеж, който рецитира и пее на фона на снимки от града...
ако някога сте слушали турска реч при пътувания насам, тук ясно ще доловите различния изказ
в Адана хората говорят много сладко, с някаква странна смесица между Анкарския турски и източните кюрдски диалекти, леко провлачено и лениво, така, сякаш разказват приказка и макар този глас да не е най - приятния (момчето не е артист), много е приятно за слушане когато разказва... |
]
Re: Извезани души, XXXVI част от anonimapokrifoff на 07.01.2012 @ 11:13:16 (Профил | Изпрати бележка) | Ти си съвременна Шехерезада. Голямо удоволствие си ми. |
]
Re: Извезани души, XXXVI част от verysmallanimal на 07.01.2012 @ 12:40:33 (Профил | Изпрати бележка) | Уффф...малко ми беше нагорно, ама сега ще наваксам пропуснатото от Извезани души :)
Поздрав! |
Re: Извезани души, XXXVI част от secret_rose на 07.01.2012 @ 12:50:07 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Те са си тук за четене по всяко време... не е нужно читателя да ме следва понеже ги пиша по няколко наведнъж като седна и ви затрупвам :)))
Благодаря, че пътуваш с мен... |
]
Re: Извезани души, XXXVI част от Haramiata на 07.01.2012 @ 15:45:09 (Профил | Изпрати бележка) | Какви главозамайващи контрасти ... Как да не се заслепи човек ... Как да не се залута ...
Много ми хареса и историята за мозйките.
Развълнува ме и историята за Шахмеран. Винаги съм обичала змиите. Любовта ми не е особено споделена и разбирана. Засега се отраничавам с дистанционно възхищение. |
Re: Извезани души, XXXVI част от secret_rose на 07.01.2012 @ 15:49:44 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | :))
аз нямам отношение към тях но ми се виждат твърде студени... навярно не могат да се стоплят спрямо нас хората след като сме им отнели кралицата
кой да им каже, че убивайки я, аз съм се превърнала в нея :)))
историята им продължава и в следващата глава утре
иначе злото... освен да го обичаме имаме ли друг начин да не го обръщаме към себе си в себе си... |
]
Re: Извезани души, XXXVI част от tomatroev на 07.01.2012 @ 16:07:12 (Профил | Изпрати бележка) | Чак сега прочетох тази история. Тази Шахмарам не е ли като Бог? Тази история страшно много ми напомня на това, че човекът я убива, но всъщност, тя му придава силата си, в известен смисъл, тя е преродена в него. |
Re: Извезани души, XXXVI част от secret_rose на 07.01.2012 @ 16:13:55 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Шахмеран е кралицата на змиите :)
а какво са змиите - не зная...
или какво символизират тук :)
нека всеки за себе си да си го тълкува...
но убивайки я, човешкият син се справя с везира, излекува принцесата и придобива мъдростта :) и тя го е предрекла...
ама повече - утре :р
ако ти е интересно
|
]
Re: Извезани души, XXXVI част от petia_bozhilova на 07.01.2012 @ 16:52:44 (Профил | Изпрати бележка) | Какво щастие за мен е да мога да те чета в оригинал, Розичке! |
]
Re: Извезани души, XXXVI част от skrej на 07.01.2012 @ 18:03:44 (Профил | Изпрати бележка) | отново приятни изненади,мигове от дълбините,
а тъжната история е една вечно повтаряща се история
за избора - осъзнатия, съсипващ избор,
продължаваѝ . |
Re: Извезани души, XXXVI част от secret_rose на 07.01.2012 @ 18:06:33 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | ... след толкова много погрешни избори, горящи днес в съзнанието ми, какво значение имат тези нататък...
понякога искам да нямам избор
но дори това да нямаме избор е наш избор
продължавам, ето... имам ли избор :))) |
]
Re: Извезани души, XXXVI част от skrej на 07.01.2012 @ 20:21:24 (Профил | Изпрати бележка) | сещам се за Алиса и котарака, коѝто ѝ казва за кръстопътя -;по коѝто и път да тръгнеш, ще ти е трудно;
|
]
]
Re: Извезани души, XXXVI част от secret_rose на 07.01.2012 @ 20:35:07 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | :))) слава Богу, че не знам дали навсякъде е така, би ме убило :)))
но при военните е.... тежък протокол и все още го спазваме...
аз все се оправдавам с Емили за да пропускам мероприятия, но онзи ден пак бях на едно - няма начин...
Така се нарича една планина тук - Българската планина...
http://ziezi.net/anadol/venedikova.html
виж тук има нещичко... |
]
Re: Извезани души, XXXVI част от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 07.01.2012 @ 20:44:00 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Знаеш ли, понякога ходя в Резово. Насреща има село - Бейндик, а някогашното му име е Стефаново. Така го знам от мама. Ще бъде много емоционално да седнем на двата бряга, да си плацикаме краката в реката и да си говорим.
Поздрав! |
]
]
]
]
Re: Извезани души, XXXVI част от secret_rose на 07.01.2012 @ 21:01:10 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | форумчето им е много интересно...
оказва се, че те самите се питат кои са...
иначе е ясно - българи мюсюлмани, нямат турска кръв (това поне знам от тях, тукашните помаци, които не знаят турски...)
|
]
Re: Извезани души, XXXVI част от boliarkabg на 08.01.2012 @ 15:13:47 (Профил | Изпрати бележка) http://boliarkabg.blogspot.com/2011/10/blog-post.html | Мала Азия ме покорява всеки път с твоите разкази. какъв конгломерат от история. Продлъжавам да се възхищавам на Турция,че ги опазва. Този път няма да коментирам всичко друго,което научавам за съвременния живот в страната. Благодаря ти. |
]
Re: Извезани души, XXXVI част от zebaitel на 09.01.2012 @ 09:40:35 (Профил | Изпрати бележка) | Меги, ти си един безценен екскурзовод в нравите и историята човешка и в човешките души! Радвам се, че те има и че пишеш! Това, което виждаме чрез твоите очи и сърце, не може да се почувства никъде другаде! То просто е изключителен подарък за нас, читателите ти! |
Re: Извезани души, XXXVI част от secret_rose на 09.01.2012 @ 10:07:53 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Не е много интересно да се разжхожда човек в човешките души... някои от тях са подставена жарава... и ако нямаш нестинарски умения...
сетих се за една приказка, в която главният герой реши да попътешества в сърцата на хората...
странни неща откри там
благодаря ти, Зеб... |
]
Re: Извезани души, XXXVI част от kasiana на 16.01.2012 @ 19:13:04 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти, Тайна Розичке,че ми напомни за българската кралица Катерина в Булгар Дагъ...Бях чела отдавна за нея, а сега очаквам и твоята версия...
Все по-интересно и вълнуващо е великолепното ти повествование!!!!!
Сърдечни поздрави:))))) |
] | |