автор: secret_rose

Отронваш жертвите си - нежни бисери
с полепналата нежност от словата ми.
Душици, подредени и орисани...
А тежкият им миг тежи в ръката ни...
Нима не знаеш, че за всяка мисъл
заплащаме на огнената риза
в която ти и аз еднакво слизаме...
За всяка необмислена ни мисъл е...
И тежката верига на сълзите им
обвива до безумие душите ни.
С това ли, обич моя, в тебе дните им
ще изрисуват блясъка на дните ни...
Сведи очи. Високомерен, плясъкът
ще отзвучи по млечните посоки
а зад звездите, Истината, в мрака
ще разпилее времето в безсрокове.

Подходиш ли към злото си с осъждане...
ще си погубен - казват мъдреците.
Пусни очите си. В тях няма връщане...
Но Пътят се поема от слепците.