автор: ma_gi

Мъчници, Мъчници,
мръсни дни
и надеждата сякаш е спряла.
А сред болката
трябва да се роди,
крехка мисъл
за ново начало
Ще са дълги дванадесет нощите,
ще се вие хорото мълчано,
край тестото,
замесено снощи,
с гръб към нощвите,
от двама ни.
Будни мисли,
мисли магьосани,
тайно, къщата ти, ще обикалят,
та зли думи да не пустосат -
да преври
и превтаса хляба.
Ще те омае,
във кваса билето,
ще разлудува кръвта ти кипнала -
силни са билките,
връщат силите –
от варден квас, ти замесих питка.
Добре дошъл си!
Влизай, Полазнико!
С болка и спомени пълно е времето,
но те посрещам,
като за празник.
Ела!
И ми върни надеждата