автор: secret_rose

Защото името ми беше Не...
докоснах щрихите
познах писмото...
и пред сърцето ти
на колене...
откъснах се - мотивче от везмото ти
и разпознах искрящите очи
стаили тишината ми в мълчание...

(гласът ти топъл
дълго ще горчи)

и ще подпиша своето признание.

...

Ще се разлее тъмна светлина
под бялото перо,
и в двете букви
един печат вечерен
и една
застиналост
в идеята си смугла
ръчица
ще полее тежка дан -
две восъчни сълзи и отказ кратък...

... и ще погледнем - преналели свян
единството
на Пътя ни нататък.

Наричам те Любов..,
но с друго И*ме...
И се завръщам в топлата грижовност
до същите очи, така раними...
така безмълвни...

Да.
И безусловно е...

И в третият ми ден, когато стихне
любовната омая на сърцето
ще го завърна,
и ще ни усмихне -
познало топлината на ръцете ти.