ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Nela
Днес: 0
Вчера: 2
Общо: 14146
Онлайн са:
Анонимни: 804
ХуЛитери: 2
Всичко: 806
Онлайн сега::: pinkmousy
:: malovo3
| Слънчевият Зъкр.
Сенки в полето,
2006
Така, както всеки човек е различен в своята същина и същевременно всички ние сме еднакви, така и зората - никога не се повтаря, никога не си прилича и във всички разтворени сърца влива различни лъчи, според жаждата.
Очаквах да отидем на някой връх или приспособено за наблюдение място за да посрещнем изгрева но спътниците ми спряха в средата на равно поле. Наоколо нямаше скали, камъни или каквото и да било, ширеше се мека и уютна за нозете ни прах с безкрайната нейна тишина. Сякаш земята бе затихнала в очакване. Загърнах се с воала на Арзу и опитах да не мисля. Всяка мисъл градеше релефи в тъмнината, рисуваше форми и пречеше. Някои насядаха с лица към изток, други останаха прави. Ирис и Алмир се отделиха встрани, после легнаха по очи. И аз изведнъж ги разбрах, в сърцето ми изникна отговора, без сянка от съмнение. Те щяха да поемат но не искаха да връщат. Те просто се сляха с прахта... В съзнанието ми проблесна въпрос - какво е усещането да бъдеш стъпкан от слънчев лъч. но преди да потъна в размисли и да се объркам една тъничка розова ивица повдигна хоризонта и предвести началото. Дълги минути нищо повече не се случи. Стоях там между другите и гледах. Някои очакваха слънцето с широко отворени очи, други не гледаха, имаше дори обърнати с гръб... което странно ме изненада, но обяснение навярно имаше. Може би те не ползваха себе си за да отправят своя селям или да посрещнат неговия...
Изведнъж в средата на розовата ивица се появи блестяща бяла точка. Бързо порасна, разпръсвайки едва доловимо сияние и простреля в мрака един единствен лъч, направо по пръстта към нас, после въздигна друг нагоре и разпори небето с него. Сиянието наоколо се разсея, изгуби граници и разля по цялото небе розовееща еферия. Очите ми изтичаха в малкото бяло кълбо което с минути растеше и ставаше все по светло. Не исках да изпусна и секунда от позволените ми, тежко осъзнавайки, че възможностите на човешката зеница са ограничени. После вдъхнах безкрайната настъпваща светлина и затворих очи.
След време, когато не знаех минути ли са изминали или часове са навървили новия ден в броеницата на света, плъзнах поглед към останалите. Насядалите движеха глави в ритмични поздрави на дясно и ляво, сякаш да не пропуснат нито едно живо същество на хоризонта и всяко да бъде почетено, някои гледаха небето с възторг, други се свиваха смълчано и изглеждаше, сякаш всеки е сам със себе си или извън себе си... В ума ми изскочи спомен за Зъкр - безкрайното прославяне на Бог, изразено с движения, музика или танци в различните суфи братства. По - късно Ален приближи и когато го запитах за връзката на Зъкр с всичко това се усмихна и простичко каза:
- Утринният Зъкр е най - истински.
То, вечното, вливаше светлината си с непрекъснато, неуморимо повтаряне, преливаше чистота към разтворените сърца и никога не спираше. Ако можеш да поемеш неговата прослава на Бог, тогава би разбрал.
Гледах го с възхищение и възторг. В гърдите ми се надигаше самото слънце.
- Това е чудо...
- Чудо е, че не заспа. До сега си проспивала не един Зъкр - засмя се той и ме покани да поседнем. Гледах го с очакване и цялата се бях превърнала в слух.
- Меги, когато си тръгнеш, отнеси в сърцето си всичко, което намери тук. Пази го, докато го осъзнаеш и приемеш. И нека третият изгрев за теб бъде в сърцето ти, със слънцето, или без.
- Как съм проспала не един Зъкр... не разбирам...
- Ритмичните потупвания на пръстите, докосването на молитвената броеница, дарбуката, движението на миглите, Меги, е Зъкр, пулса е Зъкр, падащите надолу откъснати от живота ни минути са Зъкр. Животът е Зъкр, когато е осъзнат.
Огледах се с пълни очи и срещнах сиви, сини и зелени ириси, изпълнени с обич и сълзи.
Колонката се бе подредила вече за тръгване и поехме назад към селото. По пътя мълчах, но щом стигнахме до къщичката на Ален веднага дръпнах Ирис настрани и го запитах:
- Защо всички хора не живеят това, щом е толкова лесно. Поне изглежда лесно - с изгревите.
- Защо мислиш, че не го живеят...
- Защо ли... ами има всякакви хора, не всички са като вас.
- Аз мисля, че всички са като нас.
Той се усмихна и намести пред себе си обърната пластмасова каса върху която Арзу постави чиния с маслини, сирене и пресни копър и магданоз.
- Хайде да закусим. Всички хора закусваме, ако ни се предлага закуска.
Взех си маслинка и задъвках. Тази сутрин малкото ароматно плодче имаше различен вкус.
- Добре, ще попитам след закуска. По време на ядене едва ли е удобно да обсъждаме убийците и насилниците.
Ирис се засмя с пълна уста и се извини. Не можеше да спре да се смее всъщност и привлече към импровизираната ни маса и останалите.
- Меги, знаеш ли че всички хора сме убийци и насилници...
- Не мога да знам подобно нещо понеже не сме.
- Не сме в един или друг момент... но в условия на война например... Човекът, поставен в различни от познатите му условия, се променя, желано или не. А и да си убиец не означава да отнемаш човешки живот само...
В този момент едва не извиках от изненада, понеже насреща ми се изпречи Ванесса, цялата намазана с нещо червено по ръцете и лицето, а върху спортното панталонче вееше шарена пола обшита с мъниста и пайети. На главата и имаше поне десет различни токи и фиби една от които придържаше лъскава кърпа и вървейки щастливо се поклащаше, сякаш играеше кючек, после спираше, надупваше се към мен, завърташе се два пъти и продължаваше патешкото си танцуващо ходене. Гледах я изумена и накрая се разсмях. Приличаше на някоя от онези дървени африкански кукли на малки негърчета с разноцветни полички, които танцуват, управлявани от пръчици или повече, честно казано - на циганче. Дойде до мен и старателно затърка длани в лицето ми. Седях и мълчах а народа се смееше с глас и някой каза, че от днешния изгрев съм придобила приятен червеникав тен.
- Видя ли сега, колко бързо се променя човек и всички мисли, дори най - важните излитат от ума му.
Ирис щеше да се задави от смях ако не го бях пернала по ръката и веднага млъкна но останалите ме подбиваха и подкачаха през целия път до Хасанкейф. А аз червенеех боядисана в края на каручката и святках гневни погледи към шареното ми дете. Още щом зърнах реката настоях да спрем и да се измием.
Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...
Публикувано от BlackCat на 11.12.2011 @ 12:09:35
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 3
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аСтрелката | автор: nickyqouo | 323 четения | оценка няма | показвания 46738 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
"Извезани души, XXIX част" | Вход | 16 коментара (35 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Извезани души, XXIX част от kris_krispo на 29.01.2012 @ 20:09:31 (Профил | Изпрати бележка) | @--;--
Тук |
]
Re: Извезани души, XXIX част от kris_krispo на 29.01.2012 @ 21:23:33 (Профил | Изпрати бележка) | :)
Мълчи,че ми пречиш да чета. |
]
]
Re: Извезани души, XXIX част от kasiana на 11.12.2011 @ 13:08:18 (Профил | Изпрати бележка) | - Бъди себе си. Нямаш възможност да си друго, неизбежното ще те открие и тогава ще го разпознаеш, ако бъдеш себе си.
...
Мъдрост, която не бива да забравяме...
Благодаря ти отново, Сикрет Роузи за красивите и вълнуващи мигове с великолепната ти творба!!!!!
Каси |
]
Re: Извезани души, XXIX част от zaltia на 11.12.2011 @ 13:09:17 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за вълшебната разходка Меги!
И за невероятният изгрев...
Поздрави! |
]
Re: Извезани души, XXIX част от joy_angels на 11.12.2011 @ 13:38:42 (Профил | Изпрати бележка) | Пристрастих се към романа ти. Това е истина :)))
Благодаря ти! |
Re: Извезани души, XXIX част от secret_rose на 11.12.2011 @ 13:41:59 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Радвам се, искрено, понеже... виждаш, самия роман носи хиляда нюанси и днес е едно, утре друго, мята се насам - натам и не следва конкретна история, цел или мотив от бродерия, ако искаш. Всъщност, има си, но е на втори план.
И все ми се струва, че на моменти е твърде... наклонен към едни идеи, после се пързаля в противоположните им...
знам ли, това сякаш е минус.
Но пиша проза за 1 път. И ти ме радваш с отзива си... |
]
Re: Извезани души, XXIX част от secret_rose на 11.12.2011 @ 14:29:22 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | http://depositfiles.com/files/oukerp6gj
на този линк
качин едно старо, черно-бяло руско филмче от 1946 година
мнооого весело и приятно, за Настрадин Ходжа и премеждията му :)
за който обича такова кино... |
Re: Извезани души, XXIX част от atiragram на 11.12.2011 @ 19:46:13 (Профил | Изпрати бележка) | Боже, толкова е чисто, прекрасно, истинско
и мъдро!
Благодаря ти, скъпа!
Прегръщам те
без да те докосвам,
за да не те изцапам... |
]
Re: Извезани души, XXIX част от secret_rose на 11.12.2011 @ 20:32:56 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | между другото, чат - пат си нижа едни символики из текстчето, за мен си само, и една от тях е червената боя, дето детето омазва с нея
злото има червен цвят, не черен, в някои учения...
|
]
Re: Извезани души, XXIX част от pc_indi (pc_indi@abv.bg) на 11.12.2011 @ 20:16:06 (Профил | Изпрати бележка) http://indi.blog.bg/ | Бъди себе си. Нямаш възможност да си друго, неизбежното ще те открие и тогава ще го разпознаеш, ако бъдеш себе си.
И аз си харесах и потвърждавам тези думи! Както и от предната серия:
"Не мога да разкривам тайните на Божествените мистерии с перо и хартия."
Шах Ниметуллах
Абсолютно прав е. Познанията и истините навестяват отворените за тях, но не всичко може и бива да се изкаже.Доказано е ,че Словото моделира вселената и ако бъде изречено нещо не във времето му и по подходящия начин,истината мигновено се трансформира.Висше изкуство е да предаде човек с перо и хартия божествените мистерии по най- финия начин така,че да не накърни никак тази информация и да я мултиплицира в накърнения й вид,а да добави нов красив щрих в рисунъка на света. На теб добре ти се получава предаването..Така, че човек с усмивка да види, че да,наближава Преображение Народно,човека става по- красив.Отвътре- навън.:)
Поздрав,Тайна роза! Продължавай, четем с интерес и удоволствие!:)
|
Re: Извезани души, XXIX част от secret_rose на 11.12.2011 @ 20:37:39 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Благодаря, Инди...
Шах Ниметуллах е чудо... сред суфите. Аз не съм суфи и не мога да "препредавам", при суфите това се случва само и единствено в пряк контакт и на живо, и не с думи...
Разказвам докосване, което е оставило в мен траен отпечатък, но съм само наблюдател.
Изкуствата, които хората умеем са инструмент в не дотам чисти ръце. Колкото по е талантлив някой, толкова по е култивиран, което не прави чест на никого.
А Преображение има. Има, и ще се случва. Как - не зная, но суфите казват, че всички ще полудеем :))
Радвам се, че думите ми те докосват, обаче... |
]
Re: Извезани души, XXIX част от Haramiata на 11.12.2011 @ 23:20:43 (Профил | Изпрати бележка) | "А навярно точно това и означаваше аскет - не лишения, а липса на нужди. Аскет от живота." - съвсем точно. Това е, което отвън погледнато, хората наричат "аскетизъм". Прилича им на гигантски списък от лишения, желязна воля. А то е съвсем друго. Пълнота, е произтичаща от нея радост и свобода. Неописуемо е блаженството. И пълнотата му. Не е като да не ни е казано, но къде са ушите, които да го чуят ...
И се радвам, че си успала да чуеш музиката, която може да бъде същевременно видяна ... Тя идва от тази пълнота, разказва за нея, част от нея е. Нека бъде! |
Re: Извезани души, XXIX част от secret_rose на 12.12.2011 @ 07:53:16 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Всичко, видяно от мен може да бъде не каквото е в действителност... но ми се иска да вярвам, че поне мъничко съм го докоснала, защото въпреки слепотата ми, то си го има.
Тук тези хора ги наричат дервиши, и в това влагат смисли като изповядване на бедност и суров живот. Наистина отстрани изглежда така и хората ги съжаляват, а само ако знаеха...
Обаче там, по онези пустинни земи изглежда някак по - лесно.
Суфите преминават школа, в която аскетизма е "ниво", стъпка, почти в началото, а после се връщат сред хората и живеят с тях. Има ги навсякъде, и сред нас и дори по стъклените небостъргачи, банките, обществата на елита... Те живеят като другите хора, но сърцата им не страдат, а дават. |
]
]
Re: Извезани души, XXIX част от anonimapokrifoff на 12.12.2011 @ 13:32:30 (Профил | Изпрати бележка) | Много интригуващо описваш този свят, толкова различен от нашия. Като си помисля, че видените от мен изгреви се броят на пръсти - аз съм нощна птица, - непременно ще дочакам някой, макар и в мъглива София. |
Re: Извезани души, XXIX част от secret_rose на 12.12.2011 @ 13:34:01 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Като пътуваме нощем за София, спираме на едно място на височко така, точно в 3.30 всеки път, и изчакваме изгрева...
после поемаме към Люлин :)
заслужава си... |
]
Re: Извезани души, XXIX част от nironi (nironi@mail.bg) на 16.12.2011 @ 14:30:04 (Профил | Изпрати бележка) | "Изведнъж в средата на розовата ивица се появи блестяща бяла точка. Бързо порасна, разпръсвайки едва доловимо сияние и простреля в мрака един единствен лъч, направо по пръстта към нас, после въздигна друг нагоре и разпори небето с него. Сиянието наоколо се разсея, изгуби граници и разля по цялото небе розовееща еферия." - Обожавам този миг! Уникално е усещането да усещам твоето усещане! При първия възможен изгрев, докато се гледаме със слънчо, ще бъда с тези хора и с теб, няма да забравя и ще забравя! Благодаря, secret_rose! |
]
Re: Извезани души, XXIX част от Markoni55 на 27.01.2012 @ 23:12:51 (Профил | Изпрати бележка) | Най после се връщам към твоите извезани истории. Надявям се утре да продължа от където бях прекъснала. Твоя изгрев ме потресе. Голяма си омайница. Толкова песенно разказваш.
Размисли ме за аскетите. Права си - не лишения, а липса на нужди. А ние все искаме и още, и още...и тогава, когато не ни е нужно и после го хвърляме. Сещам се за порива да събера цветенца, когато съм в планината, а после...се оказва че няма как да ги съхраня по време на пътуването и хвърлям омърлушените цветя...Но порива да ги набера е предшествал мисълта какво ще ги правя после. Така постъпваме с много неща...и хора. За съжаление. Прекрасен текст. Благодаря. |
] | |