автор: azzurro

Мързеливо, буквите се протягаха - кой ченгел, кой байряче, кой тумбак, но общо взето наостриха уши да чуят. „Ъ" най-после си намери обувките и затропка притеснено наляво-надясно. Не можеше да се спре. „Л" я хвана здраво за ръката и тихичко й пошушна, че всички нея чакат. Чуваше се мрънкане – за какво трябваше да се будят?
- Няма орехи, няма! - каза с тих глас „Ъ".
- Ха-ха-ха и какво от това? - Какви са тези ялови работи дето ги разправяш? - обади се "Я".
- ЦЪ, ЦЪ, ЦЪ - взе да се чува.
- Не ме дърпай ! - извика „Ъ" на „Ц"- Говоря сериозно.
- ОРЕХИИИ ! - обади се провлачено "Х". Той обичаше хаоса./ хаосът му беше любим/ - Е, и какво от това? - ние и без орехи можем.
- Разбира се ! - ядоса се мъничката буква - Разбирам, че още спите и само повтаряте едно и също като латерни.
- Първо, без орехи няма баклава, разбирате ли ? Баклава за Коледа! Второ, и да не ядете баклава, все тая.
- ЕЕЕЕ !!! - чуха се възгласи.
- Ами да! Станали сте толкова мързеливи от даденост, че каквото и да ви дадат, не правите вече разлика. Дори вече и не мислите. Фъфлите там някакви думи, каквито ви попаднат, без дори да обръщате внимание какви са. Съставяте безмислени и безчувствени изречени, пълни с глупости и някакви си там чуждици, щото ви мързи да ...
- Чакай, чакай! - обади се „А",тя се занимаваше с астрология.
Ходеше наметната с особен плащ, половината пурпурен, а другата половина с аметистови отблясъци. Само тя си знаеше откъде го има. Той бе много, много стар, но си имаше своето специално предназначение. „А" току им съставяше хороскопи с датата на раждане, макар че всички бяха родени по едно и също време. Разликата се състоеше просто в дни или часове. После разликата /времето/ промени и външния им вид. В самото началото, а това беше хилядолетия назад, изглеждаха по друг начин. Не че бяха грозни, напротив - изглеждаха загадъчни, като малки магически знаци, които носеха послания. Другите се страхуваха от тях, бяха много стари, а това означаваше мъдрост. Излъчваха спокойствие и знание, което другите нямаха. Завиждаха им, искаха да ги затрият, да ги заровят завинаги и ако може, да направят така, че буквите да изчезнат. Но не се получи , „А" винаги стоеше спокойна и знаеща. Това им стигаше, а и те нито веднъж не си и помислиха, че могат да бъдат забравени. Сега изглеждаха по-различни и по-разбираеми за настъпилото ново време. Бяха нужни на всички, а тогава само малко хора ги разбираха, защото и само малко бяха посветените да ги четат.
- Животните, разбирате ли, не са си събрали нищо в хралупите за зимата - каза "А". - Не се ли сещате какво става?
Тогава „Ж" подскочи. Тя беше животворна буква, с топли оранжеви отблясъци. Винаги имаше нещо в джобовете си с което помагаше на болните букви, а и не само това - седеше царствено и наблюдаваше какво става наоколо. После раздаваше правосъдие. „Ж" се удари по челото и извика:
- Ами да, не виждате ли, че зимата я няма никаква и всички нехаят. Мислят си, че няма да дойде. Ще се върне най-неочаквано, ще изненада животните и те ще измрат без храна в гората. Предлагам да се разтърчите и да посвършите малко работа! Някой от вас да отидат и да съобщят, че зимата ще дойде всеки момент. Други да разузнаят къде се е запиляла с белите си одежди, да не би да се е захласнала по някоя модна колекция и да си е захапала пръстите зяпайки по някои витрини.
Всички закимаха. Бяха съгласни с „Ж"- права беше. Как не се сетиха.
- Е и къде ще я търсим? - заваляха въпроси.
- Ееее и таз хубава! - ядоса се „Ж",- Вие не знаете как и по какъв начин?! Я да се събуждате от летаргията и да започвате да мислите. Времето ни е много малко. Бързайте! Ще загине гората и животните в нея. Не виждате ли, че и дърветата нещо се канят да правят, а уж бяха легнали да спят. Октомври им събра листата, изпя им една студена приспивна песен и те потънаха навътре в дебелите си кори. Цветът им се промени, стана меко кадифено кафяв, като мечо кожухче. А сега общият им цвят е започнал да просветлява.
Буквите мълчаха притеснено. Тогава „Ж" с по-мек тон продължи:
- Хайде всички, разделете се! Аз ще ви чакам да донесете новини за зимата, а след това ще мислим! - Буквите от "РАЗУЗНАВАНЕ", бързо се събраха и започнаха да решават накъде да тръгнат, а буквите от "СПЕШНО" потънаха в гората.
- Предлагам да проверим при синоптиците ! - каза „Р". - Може би ще научим нещо от тях.
Намериха главния синоптик. По- скоро намериха, какво е писал в компютъра си, за прогнозата през зимния период. Втренчени в екрана, останаха със зяпнали уста.
- Ми... нищо! - изпъшка „Р".
В това време „В" си оправяше червилото. Някой я сръчка.
- Какво нищо ? - попита тя .
„У" заби пръст в екрана. Всичко написано изглеждаше толкова неясно и противоречиво, че не се разбираше - есента ли продължава или идва лято. Пролетта беше смотана някъде, а за зимата - нито ред. Изумени, буквите излязоха. „А" предложи да отидат до обсерваторията. Хукнаха натам, но всичко на небето беше в своите правилни орбити, без аномалии. Земята си стоеше в своя зимен наклон спрямо слънцето.
- Хей, какво става тук? Нищо не открихме! - спогледаха се всички и побързаха да се върнат обратно. „Ж" ги чакаше.

следва продължение