Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Да се родиш.
Татван,
2006
Понякога живота се свежда до простички удоволствия като споделена трапеза, няколко усмивки, песен. И нищо друго няма значение - щастието трепти и пулсира, изпълва и гали сетивата и пълнотата е абсолютна. Ирис бе роден ден преди мен, щяхме да празнуваме заедно и аз посветих цял следобед на топка ароматно тесто, купа зеленчуци и няколко сочни плода, за да поднеса за вечеря едни незабравими, свенливи и твърде доверчиви в мекотата си топли изкушения. Докато смесвах унесено брашно, яйца и подправки, впивах пръсти в бухналата плът на тестото и оформях сусамени питки със спанак и домати си мислех, че смисъла на съществуването се изразява именно в това - да доставяш радост на близките си. С ръце, сърце и душа. И пухкавия, нежен шепот на сиропиран домашен сладкиш, хрупкавото изкушение на коричка запечена със захар круша или шумолящата песен на плодове, смело окъпани в сметана и полети с мед съдържат достатъчност, каквато дори изкусната човешка сетивност успява да приеме и утоли. В чудния източен свят е кощунство да се ползва нож и аз бързо усвоих докосването, разчупването и диалога с хляба, подреждането на ароматни храни в общ съд, без да бъдат разделяни и унижавани до смаляване. Научих се да слушам захарните кристали, докосвайки грапавостта им, да плъзгам влюбено пръсти по хлъзгавата повърхност на маслото, опознах целостта на яйчения жълтък и ягодовите трапчинки, всяка капка чуден сок, потекъл по кората на твърда ябълка и... постепенно, бавно и сигурно забравих всичко, което някога бе било важно за мен - култура на хранене, приоритети и правила за приготвяне и поднасяне на храната. Добрите обноски имат твърди етикети и включват предимно забрани. Ирис казваше, че калта диша и ако поискам да я чуя, е нужно да се наведа над локвата, да потопя глава в нея и да слушам и с двете уши. Зад завеските на приличието човекът, както се оказва, крие неподозирана гама сетива и аз бях очарована и запленена от чувствеността на мига. Миг, изживян пълноценно и подарен, без остатък. Това всъщност бе и съществото на неговият първи урок. Вече приемах Ирис за свой учител, без да осъзнавам тогава на какво всъщност ме учи. Източната кухня е всепризнат афродизиак и рецептите понякога съдържат немислими съставки, съчетания и комбинации и с някои все още не мога да свикна, но само интелектуално - вкуса, очите и сетивата ми обикновено отбелязваха начало на пиршество а чаровният ми учител се усмихваше и казваше, че няма как да се избавя от себе си ако не се познавам изцяло. И аз ронех с ръце прозрачни оризови зърна, завивах ги в дъхавата коприна на меки сосове с босилек и немислимия сумак, потъвах в парата на готовите ястия и признавах източното изкуство за уникално. Храната добиваше изражения, каквито не бяха ми хрумвали в родна България а изобилието на треви, подправки и идеи провокираше въображение и любов. Именно любов, на най - неочаквани места и ситуации. Тук всичко бе просто любов.
- Тези сармички са чудесни.
- Три часа ги навивах - засмях се и разлях по чашите сока от изцедените нарове.
- Значи си им отдала заслуженото уважение - Ирис се смееше с глас на смущението ми и пълнеше чинията си с лакомства.
- Не трябва ли да си по - скромен в това?
- Трябва само едно нещо - да благодаря на ръцете ти.
Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...
Публикувано от viatarna на 29.11.2011 @ 11:12:26
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 9
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 77317 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Извезани души, XXV част" | Вход | 20 коментара (89 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Извезани души, XXV част от anonimapokrifoff на 29.11.2011 @ 11:37:00 (Профил | Изпрати бележка) | Този откъс нахрани сърцето ми с поезия. |
Re: Извезани души, XXV част от zaltia на 29.11.2011 @ 11:46:51 (Профил | Изпрати бележка) | Благодаря ти за споделеното Меги...
Невероятно красиво разказваш!
Поздрави! |
Re: Извезани души, XXV част от GINKO_PRIM на 29.11.2011 @ 12:26:25 (Профил | Изпрати бележка) | М., отбивам се само да си призная, че не пропускам нито буквичка даже. От самото начало...
Не охкам и не ахкам, защото... не го умея някак, знаеш. Но си мисля, че излезе ли на книга - ще е абсолютен хит и най-малкото успешно ще се конкурира с "Роксолана" на Загребелни. Има си разни нещица за доизпипване, ама нали затова са редакторите. :)
Ей, благодаря ти! |
Re: Извезани души, XXV част от krasavitsa на 29.11.2011 @ 12:39:48 (Профил | Изпрати бележка) | Блестящо, secret_rose. Философия, всемирна любов и бит, обединени така, както само Изтокът го може.
И пак се питам с горчивия въпрос на Вера Мутафчиева - как за цели 5 века нашето племе не прихвана и капчица от това светоусещане и мъдрост? Чак ми се доплака. :(
|
Re: Извезани души, XXV част от Meiia (meiia@abv.bg) на 29.11.2011 @ 12:59:59 (Профил | Изпрати бележка) | Ето, тук бе и отговора - бездействие. Не стъпка по стъпка, а липса на стъпки.
---------------------------
Сещам се и за "неправенето" при Кастанеда. Харесала съм си тази дума, термин, бих казала, защото тя обединява противоположни значения според типа духовна култура: неслучване, липса на действие, дори мързел наглед и другото - вглеждане в себе си, овладяване на първичните емоции, отваряне на измерения и още едно негово понятие да употребя "спиране на света", което по мое усещане е не подготовка за медитация, не самата медитация, а много повече. Стъпало към друго ниво, дори към посвещение. Така усещам и описаното в разказа ти. И точно това потъване, разтваряне в живота, в живеенето, в изживяването на света, в детайлите му като единица от космоса, е посвещение, но без ограниченията на каноничен някакъв ритуал, макар че ритуал има в най-чистата му форма, природна, така, както слънцето изгрява и както се обича без въпроси. |
Re: Извезани души, XXV част от nironi (nironi@mail.bg) на 29.11.2011 @ 15:02:28 (Профил | Изпрати бележка) | "Любовта е чиста от форми... Любовта не е моите очи или твоите устни... Не е и дилемата дали ще нараниш или зарадваш, кого и кога." - Благодаря, secret_rose! А сега излизам да обезформя това - онова :) |
Re: Извезани души, XXV част от mariq-desislava на 29.11.2011 @ 18:59:00 (Профил | Изпрати бележка) | Съвършенството е възможно само с другия до теб. |
Re: Извезани души, XXV част от kris_krispo на 29.11.2011 @ 19:39:25 (Профил | Изпрати бележка) | Честит Рожден Ден,Принцесо! @--;--
:) |
Re: Извезани души, XXV част от voda на 29.11.2011 @ 22:44:58 (Профил | Изпрати бележка) | "...смисълът на съществуването се изразява именно в това – да доставиш радост на близките си"!
И още много мъдрост и красота в разказа ти, Меги.
За което ти благодаря! ;)
Светъл поздрав! :) |
Re: Извезани души, XXV част от Haramiata на 29.11.2011 @ 23:09:36 (Профил | Изпрати бележка) | Като многостранен кристал е разказът ти! Ето, какъв вълшебен ден рожден - една страна; о, та това си е наръчник по практическа магия - от друга страна; мъчителния път към вътрешно-външното царство, в което всичко е едно ... за което доста от нас копнеят, но с прималяли нозе топуркат наоколо, да не би все пак да ги увлече да се втурнат натам. Но ето още една страна - така правят някои, а други се хвърлят с главата надолу в тази вътрешна бездна, защото нищо друго не им остава ... А, и такава страна виждам- безкрайна древност, довела до сериозни загуби в паметта, та допускаме някои да ни убеждават в това, че като нямаме спомени, няма какво да си спомняме (е, така може да си мисли някой, дето не знае кога и как се появява забравата, в известен смисъл - блазе му) И още една страна ... безкрайна, невидима, неразказваема, непредаваема ... Какво вълшебство ...
Благодаря за този вълшебен сристал! |
Re: Извезани души, XXV част от angar на 30.11.2011 @ 09:43:58 (Профил | Изпрати бележка) http://angelchortov.hit.bg | Приятно и обогатяващо четиво!
Особено първата част на този откъс е великолепна! Тя по най-безспорен начин разкрива големият ти талант на разказвач. Като класик си.
А в готварството си направо вълшебница! Но не споменаваш, защото може би и не подозираш, че именно консумацията на тези вкусотии те е довела до превъзбуда, прекалено философстване, и в крайна сметка до обърканост и халюцинации, каквито се чувстват във втората част.
Прочее такова непреодолимо въздействие на гостбите го има в латиноамериканския мистичен реализъм, мисля че беше в "Като гореща вода за шоколад". |
Re: Извезани души, XXV част от zinka на 30.11.2011 @ 10:45:19 (Профил | Изпрати бележка) | Странно...
Усещам се, като че нещо много съществено, специално и прекрасно тепърва ми предстои...
Нещо изгубено и нещо намерено...
Нещо много старо и съвършено ново...
За мен...
Вълнението ми е много по-голямо от неудобството, че една сега спирам тук...
Позволи ми нищо повече да не споделям ...
secret_rose - ? - !!!
|
Re: Извезани души, XXV част от Ufff на 01.12.2011 @ 06:58:58 (Профил | Изпрати бележка) | Изтървах малко, но ще наваксам. Струва си.
Заради "неръкотворното изкуство". И заради чудесния ръкотворен текст. |
Re: Извезани души, XXV част от vilvar на 01.12.2011 @ 12:01:19 (Профил | Изпрати бележка) | чета, цвете...
{} |
Re: Извезани души, XXV част от doktora на 02.12.2011 @ 13:28:09 (Профил | Изпрати бележка) | В чудния източен свят е кощунство да се ползва нож и аз бързо усвоих докосването, разчупването и диалога с хляба, подреждането на ароматни храни в общ съд, без да бъдат разделяни и унижавани до смаляване. Научих се да слушам захарните кристали, докосвайки грапавостта им, да плъзгам влюбено пръсти по хлъзгавата повърхност на маслото, опознах целостта на яйчения жълтък и ягодовите трапчинки, всяка капка чуден сок, потекъл по кората на твърда ябълка и... постепенно, бавно и сигурно забравих всичко, което някога бе било важно за мен - култура на хранене, приоритети и правила за приготвяне и поднасяне на храната. Добрите обноски имат твърди етикети и включват предимно забрани. Ирис казваше, че калта диша и ако поискам да я чуя, е нужно да се наведа над локвата, да потопя глава в нея и да слушам и с двете уши. Зад завеските на приличието човекът, както се оказва, крие неподозирана гама сетива и аз бях очарована и запленена от чувствеността на мига. Миг, изживян пълноценно и подарен, без остатък. Това всъщност бе и съществото на неговият първи урок. Вече приемах Ирис за свой учител, без да осъзнавам тогава на какво всъщност ме учи. Източната кухня е всепризнат афродизиак и рецептите понякога съдържат немислими съставки, съчетания и комбинации и с някои все още не мога да свикна, но само интелектуално - вкуса, очите и сетивата ми обикновено отбелязваха начало на пиршество а чаровният ми учител се усмихваше и казваше, че няма как да се избавя от себе си ако не се познавам изцяло. И аз ронех с ръце прозрачни оризови зърна, завивах ги в дъхавата коприна на меки сосове с босилек и немислимия сумак, потъвах в парата на готовите ястия и признавах източното изкуство за уникално. Храната добиваше изражения, каквито не бяха ми хрумвали в родна България а изобилието на треви, подправки и идеи провокираше въображение и любов. Именно любов, на най - неочаквани места и ситуации. Тук всичко бе просто любов.
...в моето детство в стара Варна беше така...любов, просто любов Мигле :) |
Re: Извезани души, XXV част от ami на 06.12.2011 @ 01:47:47 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa | ох..в предната част написах коментар..а той сякаш взет от тук..
сега не знам какво да кажа,
но една мелодия..с много подправки, която слушам непрекъснато от известно време ето ти:)
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=OtnopdZEsCg |
| |