автор: azzurro

Буквичката „Ъ", носеше възможно най-малкия размер обувки, но сега беше обула едни доста големи и щтрапаше с тях бързешката и притеснено. Не можа да намери своите. След снощното тържество всички букви бяха изпозаспали, а тя бързаше да каже на „О", да не забрави да донесе орехи за баклавата. Но „О" се беше излегнал върху къщичката на един охлюв и обикаляше поляната. „Ъ" го намери и разтревожена , препъвайки се, задъхано му припомни да бърза, защото нервната „К" каза, че няма да чака последния момент за „ Коледа”.
„Ъ", най-малката от всички, почти от крайните букви, обичаше да тича насам натам и да намира решения на най-заплетените задачки. Тя си беше математик по душа, обичаше ъглите, старините, мушкаше се къде ли не, любознателно изучаваше кое как е направено и винаги бе в помощ на останалите.
До вчера всички букви мързеливо се излежаваха. Някои се почесваха безпричинно, други плетяха, трети редяха карти, мърмореха и се караха поради липса на занимание. Наближаваше краят на годината. Ноември се преполови, но нямаше вид на зима. Тя се беше разсеяла някъде. Бе й омръзнало все по едно и също време да се появява и да се прави на страшна. Е, и тя имаше душа, но никой освен нея не знаеше къде е. Някои я харесваха и чакаха, други не, така че нещата бяха петдесет на петдесет, а може би къмто повече. Е, ще направи щастливи този път тези, които не я искат. Дотегна й да слуша какво ли не по свой адрес. Беше се излегнала в пустинята на топло, да си нагрее кокалите и се търкаляше щастливо в пясъка. Тук никой нямаше да я открие - беше решила да си вземе отпуск, беше чувала, че и другите правят така. Пък и само пустинята можеше да я изтърпи, нали и двете бяха абсолютни крайности. Не й трябваше вода, не я гонеше жажда, трябваше й пространство да се разположи накъдето си иска. Освен това, полегнала разговаряше с пясъка. Питаше го разни неща, а той шушкаше в замръзналите й уши та дано чуе. После я местеше от едно място на друго, с помощта на вятъра по дюните, защото, където беше легнала пущината всичко побеляваше. Но нейсе, място бол, а и пустинята не се втрисаше много много. Тя не се вълнуваше от нищо. Просто си беше тя. Знаеше си прекрасно, че другите трябва да се съобразяват с нея, ако ли пък не, жална им майка.
„Ъ" обичаше древните разкопки и компания й правеше "Л". Двете заедно бяха добър тандем. Често си организираха кратки екскурзии, имаше доста места където да обикалят. Обикновено „Ъ" заставаше в някой ъгъл вътре в сградата и съзерцаваше начина на нейното изграждане, после започваше да си води бележки и да смята, тогава молеше „Л" , която играеше ролята на пергел да разтваря рамена и да мери, обикаляйки подове и тавани. Обичаше да прави сравнения в съотношенията на числата, бяха й интересни. Често им ходеше на гости и дискутираха за какво ли не. Всички бяха древни - и буквите и числата. Хората ги използваха машинално, без да се замислят. Всички живееха уж самостоятелно, но бяха свързани с невидими нишки един към друг. Понякога викаха със себе си и „Б". Тя идваше, наметнала артистично шал, а в едната ръка държеше палитра с мн цветове, и рисуваше всичко, което й носеше радост. „Ъ" искаше често от нея да не се захласва напразно, а да рисува старинните паметници и най-вече знаците, които откриваха по стените.
Днес „Ъ" беше разтревожена - нищо не вървеше както трябва. Каквото и да потърсеше, все не го намираше. Усещаше някакво объркване около себе си. Това не й хареса. Задърпа „О" от охлюва и му се скара, че е забравил за орехите. Той й каза, че орехи няма, защото са ги изяли предварително и нищо не е останало.
- Как така? - смаяно попита „Ъ"- малките й ръчички тревожно се разтвориха, показвайки празно пространство.
Ами да, дори и животните в гората не бяха събрали нищо по хралупите. Това вече не го разбираше - те да ги изядат от лакомия да, но животните да не се погрижат за себе си, това е невъзможно.
- Какво става тука? Какви са тези бъркотии?- завика малката буква.- Очите й се натъжиха и се напълниха със сълзи.
„О" я прегърна нежно. Обичаше тази малка и грижовна мислителка, нищо че почти не се срещаха заедно в някоя дума, а така му се искаше. Най- много го използваха, за думите ОБИЧ и ЛЮБОВ. Беше му омръзнало. За щяло и нещяло ги тътрузеха тези думи, без никакво уважение, само дето не си изтриваха краката в тях. Не искаше да участва там. „Б" до него все го замяташе с някакъв шал, последен писък на модата. А „И" се правеше на маймуна и все се премяташе, като правеше кълбо напред или назад, и току бъркаше тези които не можеха да четат. Смееше се до полуда на обичащите се и винаги намираше как да им се подиграе. Не вярваше че има обич.
„Ч" си седеше безразлична и вяла без никакво чуство, не изразяваше никакво мнение, защото беше последна. Затова ако можеше, „О" би се махнал от там, но знаеше прекрасно, какво би се получило без него. ” БИЧ „ не беше дума за казване. Можеше да те убие. За „Ч" това не беше нейната дума, защото не седеше в началото. Като пояснение да добавя, че всяка буква която заставаше в началото на думата притежаваше магическата сила на същата и се превръщаше в нея самата. Та „Ч" харесваше думата "ЧЕНГЕЛ", защото й се налагаше, когато ходеха на походи из планините да вади приятелите си от разни дупки и пещери, а после щастливи се черпеха. Но не обичаше да е часовник. Често се караха с него. Казваше му, че е един малоумник, който освен да показва до побъркване часовете, ако ще и другите да спят, нищо друго не му идва на ум. На ум им идваше на хората, да му пъхнат една кукувица или нещо друго, дето да прихърква или звънти или дрънчи, та да е по-интересно. Та „Ч” беше чаровница, за нея беше важно чуството, не разни ми ти там условия и забрани, които й вгорчаваха чуството, абе с две думи – романтичка.
В случая им трябваше някой, който да разбере или по-точно да разузнае какво се случва. А „Р” си беше такава - истински разузнавач. „А" даваше наставления, тя беше астроном, но за нея по-късно. „З" като захапеше нещо не го пускаше, докато не получеше каквото иска. „У" - умерено изчакваше подходящия момент. На „Н" нищо не й убягваше от погледа - следеше зорко. „В"- виж "В" си беше за украса. Обичаше да се кичи с разни панделки, обеци, финтифлюшки и обикновено разсейваше този, за когото беше предназначена, абе с две думи ВАЖНА.
Но въпреки разликите, всички бяха задружни и никой не оставяше другия в беда.
„Ъ" помисли малко и хукна, препъвайки се в големите обувки, да търси „Л", за да и каже какво се е случило. Първо трябваше да събудят останалите.