автор: VeneraMiloska

СРАМ
За първородния грях

Замисляли ли сте се защо точно ябълката е плодът на познанието? И не е ли хедонистичното чувство, което накара първите хора да посегнат към него? Адам и Ева са първите авантюристи в човешката история. И от тях нататък, когато има нужда от ново усещане, човешкият род изравя семките на райския плод. За да поумнее.
И да осъзнае, че е още гол за Истината. От нея всеки може да си направи препаска около кръста и да я нарече себеудобна. Бог на е удобен на всички. Затова човекът се отдели от него, макар и с цената на райското блаженство.
Райската градина се оказа нищо повече от луксозен затвор и прародителите ни излязоха достойно от него, понесли навън единствено СРАМА СИ.
Така малкото дете жадува да разкъса родителската опека, несъзнавайки, че нататък всяка негова стъпка ще е белязана от срама.
Срамът да се различаваш от другите –да не те сметнат за различен. Срамът да не ти се присмеят. Да не те отритнат.
Ти си част от човешкото стадо. Пастирът е един. Химерата на единоначалието винаги е носела беди. И войни.
Дай, Боже, всекиму да познае съвършенството, за да не отвърне лице от тебе!


СТРАХ
За нуждата от потопа

Вече не се съмнявам, че с „божията искра” всъщност се осеняват послушните. Веднъж пробляснала, тя внушава такъв страх пред Бога, че ти се иска да живееш във вечна тъмнина. Ако Ной не Му беше така предан, щеше ли някой от човеците да се спаси?
Не трудът и потта са божието наказание, а сковаващият ума и душите СТРАХ. Страх, който те пази. Държи те буден. Самообезценява се, когато срещне по-силен от себе си. Червено –окото на страха. Сигурно така е светело в нощта преди потопа. Но никой не го е видял. Хората нямат навика да се взират в нещо, което не искат да виждат. Затова СЕ СРЕЩАТ И НЕ СЕ ПОЗНАВАТ.
Потопът е началото на стреса. На човешкия уплах от всичко, което го заобикаля.
Човекът до тебе в следващия миг може да премине отсреща, за да се спаси. Смееш ли да твърдиш, че е по-предан на теб, отколкото на Бога? Тогава всяка мисъл за катарзис чрез физическо унищожение става абсурдна. Какво е тялото без духа, който отдавна е мъртъв?
Дай ми сили, Господи, да не те изгубя!


ЗАВИСТ
За Каин и Авел

Каин уби Авела. Такива убийства оттогава до днес не са рядкост за човешкия род. Те показват, че човек не може да се помири с Бога или с представата, която Бог има за него. Доброто и злото са относителни понятия и не само лошият посяга на себеподобния си, бил той и брат му.
Завистта е двигател ако не на прогреса въобще, то поне на част от човешките завоевания. Дай на недоволния крилете на завистта и той ще полети. Намери между човеците един, който поне веднъж в живота си не е препъвал другиго и аз ще обвиня Каин в братоубийство.
Човек винаги се опитва да се вмести в образа, който околните са изградили за него. Оттук идва и трагедията на раздвоението.
Защо те убих в себе си, Господи?


ЗА ПРЕДАТЕЛСТВОТО НА ИУДА

Целувката на Иуда е най-удивителният пример за самообожествяването на човека. Докосвайки челото на Иисус, самият дявол би се почувствал Син Божи. Един вид сливане с Бога на един далеч несъвършен човек. Всичко можем да простим на предателя, само не мига на неговото равняване с нас. Мига преди да ни предаде. В него предадените и предателите стават съучастници чрез върховното усилие да изглеждат различни.
Големият парадокс на човешката история е не кръстът, а целувката, предшестваща го, не кръвта, а кърпата, подадена да я попива...


ЗА ЛЮБОВТА КЪМ БЛИЖНИЯ
За Самсон и Далила

В какво е силата на един мъж?
В самото усещане за сила. В извивките на паметта му, когато трябва да отсее великото от незначителното в своя живот. В трепета да бъде победител и покровител. Или обратното.
Единствено Самсон признава слабостта си и оставя една жена да оплете в дяволска плитка косите му. Защо да се съпротивляваме на съдбата, щом не сме вечни? Селата има точно определени граници, а слабостта е безкрайна. Затова преминава от материя в дух и от дух в дух.
Какво друго е любовта към ближния, освен безгранична слабост към грешките и желанията Му?
Господи, прости им, защото те не знаят какво вършат!