автор: Valens

Печеше... печеше...
Слънчевите лъчи изпиваха и последните капчици влага...
Земята ставаше все по-твърда, устойчива и ....ненаранима.
Животът си отиваше, с него и страха, че може да го изгуби.

Чакаше... взирайки се във всеки облак ...
Сенките им флиртуваха с нея... моментен хлад... и отминаваха...

Най-после... заваля... дъждовните капки нетърпеливо търсеха жадната за ласка земя и потъваха в нея.
Отронени въздишки, сбъднати очаквания...
Обезцветено-обезверени стръкчетата трева потреперваха и окорваха очи с надежда...
Валеше...
Дъждът танцуваше, заличавайки болката от дългата раздяла...
Щастливи малки ручейчета...

Валеше... и валеше...
Спри!... Стига!... молеше земята... но дъждът продължаваше... променяше очертанията ú, размиваше я... и тя се губеше...
Валеше... страстно и силно... и земята не бе вече същата, кална тревата не дишаше...

Вървеше... а дъждът валеше... по косите ú, по лицето ú, от очите ú, във сърцето ú...
Вървеше... към слънцето...