автор: glishev

Ние, господарят Григорий...
... уста на божествената воля според върховната благодат, император на Верните в Словото, Велик крал на Марат, крал на Римония,
суверен и властелин,
поверихме на своите достойни и мъдри служители Еверет, канцлер на Съдебната палата, Лаурин, разпоредник на архивите и Фингой, главен писар на Тесния съвет, да издирят, съберат, подредят, обяснят и издадат законите и обичаите на подвластните ни народи. Извършеното велико дело предоставяме на жадната за справедливост империя; на мъже и жени, на млади и стари, на могъщи и слаби еднакво - сега и завинаги.

Из Установителния закон на божествения Пророк Анвал

1. Страната на Верните е чаша на благодатта. Нейната цялост трябва да стои над всяка друга задача за краля.
2. Столицата е извор на благодатта. Никоя воля, противна на кралската, не бива да се зачита в стените й. Кой би налял катран във виното?
3. Дворецът на краля е храм. Вътре цари вечен мир. Отвън народът да свежда поглед. Който влиза, да целува вратите и прага. Който излиза, нека знае, че с него е величието - на краля, но и още по-голямо величие!
4. Престолът е олтар. Престолът е и прозорец, от който ви гледа божествената мъдрост. Не смейте да вдигате очи над третото му стъпало - ще изгорят във великолепието и славата.
5. Вашият крал говори с божествен глас от престола и от гърба на своя кон. Скиптърът и копието му са мълнии. Лицето му е плмък, одеждите му - светлина. Ако слезе при вас, вгледайте се в него, защото ще видите небесно знамение. Но не го докосвайте: кой взима в ръка златото, току-що излязло от огъня? Когато е на престола или на гърба на своя кон, превърнете словата му в сърдечна повеля - защото знаете Кой говори.
6. Народът е лозето на благодатта. Както дворецът е храм, така и народът е поклонник пред храма. Народът е още виното на благодатта. Нека всеки, като знае това, да пие и да се опияни. И както виното разгорещява кръвта, така кръвта ви трябва да е гореща и да кипва от хула срещу Свещеното... и да се усмирява от словата на краля. Всеки е воин и всеки е жрец. Помнете това и дори най-долният от вас ще струва повече от чуждите князе.
7. За Гледащия от престола не говорете много. Стига ви да знаете, че там е кралят. За верния приятел - песа, е достатъчно, че има стопанин. Господаря на стопанина си песът вижда в небето...

Из Закона за единството на император Ерхад

В третата година от своето управление благословеният господар, крал и император Ерхад благоизволи да издаде Закон за единството на земята. Каза:

... Нека се знае, щото земите на маратските кралства и на цялата ни империя се намират под едничкото върховенство на престола. Всяко владение, частна собственост и земска привилегия, гарантирани с кралски и императорски харти, следва да се схващат не като самостоятелни васалства, но като наместничества на върховната власт. Така графовете и градовете ни, провинциалните събрания, съдилищата и сборовете на всеосвещените Служители на Словото нямат правото самоволно да се съвещават и да решават въпроси, отнасящи се до земята. За промяна на владение, тълкуване на градска или жреческа харта, за свободно събиране на селски старейшини трябва да бъде повикан нарочен кралски и императорски пратеник. Изпратен от Тесния съвет или лично от владетеля, пратеникът е натоварен с тежестта на самата Корона и в неговите решения и присъди са длъжни да се вслушват дори графовете, дуковете и князете на подчинените области, както и съюзните вождове и крале. Защото всяка власт идва от престола и се връща към него...

Из Разяснението на Закона от канцлера Еверет

... Мъдростта на благословения владетел ни сочи едно важно различие между нашата собствена идея за управление и, например амвирската. Докато при този далечен народ кралят сякаш е полуабдикирал, у нас неговата власт и достойнството му неизменно издигат величието на народа и истинската свобода. Защото в Амвирион съществува различие между понятията "държавен" и "обществен" и там всякаквите съдружия на търговци, благороднически камари и прочие служат за изграждането на "обществен" авторитет извън кралския. Абсурдно схващане! Там сякаш владетелят е враг на своите поданици, а не техен закрилник, та има нужда те да се пазят от него. Собствената родина и нейните власти приемат за противник. В нашата страна знаем, че кралският чин е извор и опора на справедливостта. Доколкото един народ е свободен само под скиптъра на собствения си владетел (като тук можем да отбележим, че императорът на Верните е баща на всички човеци), ние приемаме, че грижа на господаря е защитата на отечеството. Каквито решения вземе, такива ги приемаме и военната власт е изцяло в негови ръце. След като по божествено внушение предците ни за първи път са издигнали престола, редно е всички наши събрания да бъдат водени от наместник на нашия крал и император. И накрая, за какво ни е владетелят, ако не приемаме неговите присъди? Каква ще е свободата ни, ако държавата затъне в безвластие поради боричкания между равни по авторитет институции и така стане плячка на чужди народи? Най-естественото и единствено възможно сдружение на едно племе е държавата. Божественото човеколюбие издига измежду людете крале; кралете отдават по свое решение владения, привилегии и наместничества за ежедневните работи, а сами поемат огромната грижа за мира, достойнството и справедливостта. Не е възможно обществото да се схваща като нещо различно и чуждо на държавната власт. Законите и тяхната строгост отличават народа от тълпата, човека - от неразумния скот...


Маратиански хроники III