Една вечер един крадец влязъл в градината на една къща, покатерил се на едно дърво да окраде плодовете му, но не могъл да ги стигне, затова раздрусал клоните и плодовете попадали по земята.
Видял стопанина какво става, изскочил навън и се развикал:
- Какво правиш бе човеко, кой си ти, безсрамник такъв! Ти от Бога страх нямаш ли!
- Какво си се развикал бе човек! Стресна ме! От божите плодове си бера, да не е грях божия слуга божи плод да опита! - провикнал се от върха на дървото крадеца сякаш градината била негова.
- Я след долу! Слез долу да видим кой кого.
Слязъл крадецът от дървото, стопанина го хванал, завързал и го завел в къщата си.
- Вземи тая сопа и удряй! - наредил на слугата си.
Заудрял слугата по гърба крадеца а онзи се развикал:
- Моля те господарю, не прави така, не ме бий. Имай страх от Бога.
Стопанинът се засмял пък рекъл:
- Не викай, не кряскай. Сопата е от Бога. И боя е от Бога. Да не е грях божия слуга да си получи божието назидание.