автор: nikoi

Какво му трябва на човека?
Дарена му от ближен риза,
една разкаляна пътека,
със стъпките на някой близък.
Един пакет лютив тютюн
и огънче: да не замръзне,
половин препечен чер самун,
минута отдих посред бързане,
усмивка бегла от любим,
две думи много от далече
преди вовеки да заспи
нетрайната му (не)човечност.
Едно дърво, едно дете
и стих, удавил тишината.
Молитва да му прочете
един тих дъжд. Една позната
и топла галеща ръка.
Един стрък слънце посред зима.
Един ден, изживян така,
че да си струва, че го има.
И залез, с някой премълчан.
Докосване. Прегръдка. Цвете.
Миг време, за да стигне там,
където води го сърцето.
И шепа, малка шепа пръст
очите му да се затворят.
И после хикс. И после кръст.
И тъмни погледи нагоре.
Какво ми трябва и на мен?
Една хипертонична криза:
бездъх, тунел.. и съм спасена
в прегръдката на някой близък..