автор: ru

Телефонен звън....
Гласът ти ме замайва...
и гоня мислите си
нейде по баири....
Сърцето ми
лудей,
не спазва
умерения ритъм
и разбира..,
че кръвта ми
лумнала внезапно,
с времето надбягва се
и мога
да догоня с нея
всеки вятър
и всеки слънчев лъч
да впрегна..
Мога!

Само дай ми малко време,
да повярвам,
че те има...
А гласът ти
ме омайва,
укротил във мен
стихия...