На охлюв имам аз душа
и в черупчица се сгушвам,
а ако нещо трябва да реша
дълго, дълго се ослушвам.
Но лекичко ръмеше дъжд
и тъй уханна бе тревата
и изкушена, ...някак изведнъж,
подадох си навън рогцата.
И първо тебе аз видях.
Опарих се от погледа горещ.
„Приятно ми е! Охлювка!“ - казáх,
а ти отвърна - „Таралеж!“.
Около тебе щом проблеми няма
любовта ни бе голяма.
И обичахме се двама
без лъжа и без измама.
Но когато на света ядосан,
ти стана на кълбо с бодли,
раздирах се от хиляди въпроси -
Къде сгреших? Защо боли?
Отново в своята черупка
насигурно се скривам.
Страхливо сърчицето тупка
и нашата любов сънувам.