автор: ringo

Днеска срещнах пак съседа.
Зная - смята ме за луд.
Състрадателно ме гледа -
вярва, че не съм за тук.

Гърбом бързо се обърна
и направи кръстен знак.
После в пазвата надзърна,
плюна три пъти назад.

Аз пък поздравих го мило,
бодро кимнах му с глава.
С длан направих си ветрило,
засвируках със уста!

Гледам - цъка със езика,
и направо - разноглед!
Ех, шарани! - тъй си викам -
К`во ви чака занапред!...

Обитавам соцпанелка,
имам остъклен балкон.
Катеричка-рунтавелка
си отглеждам там на клон.

В други входове се биха,
гледат се сега на кръв.
В нашият е странно тихо,
за скандали нямат стръв.

Тези, дето са отгоре,
пазят пълна тишина.
Шепнешком дори говорят -
хлапето веднъж призна.

А пък другите под мене
хрисими са като в храм.
Нямам никакви проблеми -
все едно ги няма там.

Тупам черги и килими
аз се разпореждам тук.
Кой нормален, ти, кажи ми,
иска да се кара с луд?

В магазина ми отстъпват,
пазарувам си без ред.
Никой мен не ме настъпва,
че нали не съм във ред...

Да не ви и споменавам
и за други благини.
Като луд се изживявам,
карам си блажени дни!

Да твърдя, че съм нормален?
Хич не си и правя труд!...
Днес в живота ненормален
по-добре е да си луд!.