ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: darya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14139
Онлайн са:
Анонимни: 716
ХуЛитери: 1
Всичко: 717
Онлайн сега::: pastirka
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Вулканът и поезията на Огъня.
2006
- Знаеш ли какво е дзадзен? Някои смятат, че е медитативна форма с кръстосани нозе и дълбоко съзерцание но ти не ги слушай. Дзадзен е беленето на това киви в ръцете ти и ако продължаваш да ме гледаш, ще се порежеш и няма да получиш просветление.
- Извинявай...
Той пусна ножа си и докосна със смях ръката ми.
- И аз бих искал да гледам очите ти дълго, но какво бих видял там, освен себе си... а аз съм се виждал. И ти си се виждала, нали.
- В обелката от киви ли ще съзра пътя на избавлението.
- Ако да, защо да е не... Мислила ли си за трети вариант?
Ирис не искаше да се втурна в някое духовно учение и да се огранича с него. Считаше, че практиките и заниманията на конкретизирани налични тук групи отделят възможността за провиждане от общия поглед и хората остават залутани в себе си. Казваше, че всеки човек носи свое оръдие за пробиване на скали и на какво ще заприлича духовния му път зависи единствено от отдадеността, дори не от старанието. Едва ли правех разлика между двете понятия по онова време, но дори да ме накараше да застана на челна стойка, щях да го послушам. Беше измъкнал сърцето от гърдите ми и го бе отнесъл в някоя далечна пустиня, а сега очакваше да забравя зеещата в мен бездна и да тръгна да го намеря. Всъщност, не очакваше нищо. Учеше ме да мълча, но без съдържание. Аз и без друго не можех да говоря в негово присъствие, затова пък вътрешния ми брътвеж приличаше на абсолютния хаос а той говореше за баланс. "Ако скачаш стремглаво от скала на скала как ще се изравниш за да станеш везна и да отмериш кривото от правото. Поспри се за отдих." Запролетяваше и пътищата към Немрут бяха станали проходими и един ден предложи да се изкачим за да ми покаже нагледно какво има предвид. Винаги правеше така - показваше, насочваше, нагледно, без много да обяснява и вярваше, че зрънцето истина се намира в уловеното от другия, независимо колко е малко или невзрачно. От повече нямало смисъл, защото безкрайния океан на любовта се раждал в зрънце. Достатъчност бе мотото в живота му и приемаше най - различни измерения в различните ситуации. Мъжа ми нае кола, която подозрително приличаше на стар руски луноход от някоя завоевателна акция на извънземни - нито джип, ни пикап, с вериги като на танк по гумите и особена, допълнително монтирана "каска" отгоре, под която инсталирахме Ванесса. Чудех се дали такова приспособление предпазва от честите ерозирни каменни дъждове или мините по пътя, но без много да мисля се качих и потеглихме. Немрут е отдавна застинал вулкан, чийто кратер бил с височина около 4 000 метра, но поради честите вътрешни изригвания и разрушения се е смъквал многократно и днес най - високата точка наброява 2935 метра - Сиври тепе. Бил е активен за последно от 1411 до 1441 година и оттогава спи. Езерото Ван е образувано от застиваща лава с високо содено съдържание, примесено със солени води и представлява чудата гледка със своите сини и бели ивици, които плуват паралелно и никога не се смесват. Водата е мекичка но мазна и къпещите се в нея имат неприятното усещане за полепване. Кратера е с основа около 40 кв. километра и се нарежда четвърти в Европа и шестнадесети поред в света. На повърхостта му има 5 големи езера и множество малки гейзери, дълбоки и тесни отвори за лава и 6 големи пещери. Най - голямото езеро върху кратера е с дълбочина 155 метра и площ около 15 квадратни километра и е с 2247 метра надморска височина а езерото Ван - 600 метра надморска. Голямото езеро носи името на кратера и има сладка вода, бистра и пивка, без мирис, цвят и вкус, и в дълбините му живее особен вид шаран, също без мирис и вкус. Второто по големина езеро в близост до първото е с температура на водата 40 градуса, която в летните месеци достига до 60 и водите са лековити, често ползвани за цяр за ревматизъм. Малките езера са свързани помежду си с подземни канали а в началото са били едно цяло и представляват интересна графика на езерната карта - като синджир, обрамчил основното езеро, но без да му тежи. Най - малките понякога пресъхват по време на летните горещини и се раждат на есен с дъждовете или напролет с разтопяването на снеговете. На около 160 метра на Изток от езерцата се намират интересни пукнатини с водни изпарения. Те не са магмени пари а резултат от подпочвени води, загрети под повърхността. С тях лекуват асма, бронхит и бъбречни заболявания и наоколо винаги има хора. Шестте пещери не са по - малко интересни - с ширина 3 метра и дълбочина около два средно, те са своеобразни фризери, разположени в гънките на кратера и около входовете им въздуха е хладен до студен и представляват чудни места за почивка в топлите дни - като самородни природни климатици, разположени около най - горещите точки на вулкана. Една от тях днес е почти затрупана и има тъничък отвор, през който се вижда вътрешността и, цялата покрита с лед. Ирис подхвърли, че природата си знае работата - дори в огъня пази своя живот, но е безсилна срещу възможността за свеж полъх и ако някой се чувства изпепелен, достатъчно е само да поиска да се измъкне от пепелищата и да диша. Кратера е покрит с дебел сняг 4 или 5 месеца в годината и е чудесен терен за зимни спортове, има построена писта с дължина 2517 метра, всички необходими съоръжения и лифт и дори тук, в това забравено от Бога място не липсват туристи - понякога срещахме китайци, иранци, французи, италианци и други, а около езерцата открихме палатков лагер на един дружелюбен англичанин - геолог, разположен там от години. Ученият изтеглил имуществото си от Лондон в Турция, купил си джип, съоръжения и палатка и се заселил на вулкана. Местните хора му носеха провизии от града и селата и му помагаха да оцелява а той изглеждаше щастлив и омиротворен, както всеки човек, намерил дома си. От висините на кратера гледката бе изумителна - погледа тръгва от низините и странното езеро Ван, минава през острова в сърцевината му, изкачва се по Сюпхан планина и стига чак до Арарат - бялото великолепие на света. Земните гънки - пламтяща лава преди столетия днес бяха гостоприемна земя, грижовно обгръщаща всеки посетител, аз докосвах пръстта и с ръце а в мен си прокрадваше път усещане, като че земята говори чрез допира и влива по вените ми отдавна забравен шепот. Или стон...
Останалата част от главата ще прочетете в книжното издание...
Публикувано от viatarna на 06.11.2011 @ 11:30:07
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 9
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 107743 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Извезани души, XVII част" | Вход | 22 коментара (91 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Извезани души, XVII част от petia_bozhilova на 21.11.2011 @ 22:56:13 (Профил | Изпрати бележка) | Тук се мълчи... |
]
Re: Извезани души, XVII част от joy_angels на 17.11.2011 @ 19:40:33 (Профил | Изпрати бележка) | Любов. Но друга.
Не знам дали е щастие или точно обратното да я срещнеш.
Магичен текст, който може да провокира хиляди поетични строфи!
Браво ти! |
]
Re: Извезани души, XVII част от mariq-desislava на 06.11.2011 @ 11:34:39 (Профил | Изпрати бележка) | Ей тук вече го ударих на рев, честно, това е повече от любов. |
]
Re: Извезани души, XVII част от mariq-desislava на 06.11.2011 @ 16:57:17 (Профил | Изпрати бележка) | Аз пък мисля, че нямаш нужда и от любов изобщо (от нейната чисто физическа страна, пък и от която и да било нейна страна), защото за теб любовта означава нещо друго.:) |
]
]
]
Re: Извезани души, XVII част от secret_rose на 06.11.2011 @ 13:15:08 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | видях в оценката :))
Ван е друго, ще разкажа и за града Ван, а Татван...
Знаеш ли, земетресението наскоро заличи градове и села там, камък върху камък не остана, красивите исторически реликви, за които предстои да разкажа навярно вече ги няма, но четох (и гледах по новините) че Татван не е докоснат. Дори не ги е разтърсило там... |
]
Re: Извезани души, XVII част от Ray_Jay на 06.11.2011 @ 15:21:15 (Профил | Изпрати бележка) | Наистина прекрасно! Но как Татван не е докоснат, дори не ги е разтърсило? Странно е. |
]
Re: Извезани души, XVII част от secret_rose на 06.11.2011 @ 15:26:32 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Не знам, около града всичко е сринато, а града си стои на мястото и му няма нищо, нито една съборена сграда, нито един пострадал човек. В България знам че са писали за земетресението в пресата, трябва и това да го има. Битлис - на половин час от Татван е почти заличен, Муш също, изобщо цялата околност...
Сещамс е за подобен случай - когато беше голямото земетресение в Измит и Адапазар (тъкмо се бях запознала с мъжа ми и пътувах из Турция вече) от автобуса се виждаше едно заличено от Бога място - земята се беше разтворила там, поглъщайки къщи, джамии и хора, а на една скала самотно белееше мъничка скална църквица. Скалната и част е древна а върху нея имаше застроено и беше функционираща. Земетресението в Измит навярно знаеш - разруха, подобна на апокалипсис, а тази църква си стоеше там над руините самотна и недокосната. И Татван така... |
]
Re: Извезани души, XVII част от doktora на 06.11.2011 @ 13:19:47 (Профил | Изпрати бележка) | ирис...сега разбрах, името на любовта е цвета на небето
Искам я тая книга, Мигле, когато излезе, ти мИглено...фино разказваче.:)
това стихо, за теб беше...
Чаровнице, чаровнице от Изтока болезнен.
Септември съм...септември, мила.
В нежен стих.
Примесен с песъчинки бели.
О, чаровник съм аз, но и тъжен.
Джаз в тъмно синьо.
Като водка абсолутен.
И с малко охра по крилете...
А, крилете ми, о Боже, опърлени от жълта есен.
Сега...прободен лъскав кестен
от остър дамски ток.
И бяла зимна приказка за малки
и големи ще бъда
тук...
Никола Анков :)))
|
]
]
]
Re: Извезани души, XVII част от voda на 06.11.2011 @ 13:19:55 (Профил | Изпрати бележка) | Толкова мъдрост и поезия има в разказа ти, Меги!
Ще запомня: "Мълчанието не е бездействие, а непосилен труд".
Благодаря ти! :) |
]
Re: Извезани души, XVII част от krasavitsa на 06.11.2011 @ 13:52:08 (Профил | Изпрати бележка) | Изключително добра е тази част, много ти е струвало да я напишеш, поздравления. :)
Достатъчност като мото в живота - колко ли души биха го разбрали? И колко биха го приели?
|
Re: Извезани души, XVII част от secret_rose на 06.11.2011 @ 13:59:10 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Ако ти се поспря точно там, значи съществува Достатъчност... която дори аз, с моето смачкано от човековости сърце, успявам да предам...
И за мен това е достатъчно... |
]
Re: Извезани души, XVII част от krasavitsa на 06.11.2011 @ 14:34:13 (Профил | Изпрати бележка) | На доста неща се поспрях. :) И на един от главните ти герои -съпруга ти. Поздрави го от мен много специално, той не е обикновен човек.
:))
Знаеш ли, преди няколко години имах щастието да присъствам на лекция на проф. Вера Мутафчиева. Нищо друго не помня, но ми се е забило в главата едно нейно изплакване - че не познава друго толкова дълго съжителство между два народа, каквото е било нашето с турците, и напук на всички исторически закономерности и явления ние да сме възприели от изключителната им култура само няколко думи и няколко манджи.
Гълтай и предавай насам, имаш историческа задача. :)))) |
]
Re: Извезани души, XVII част от secret_rose на 06.11.2011 @ 14:52:55 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Наистина е необикновен... и знаеш ли, колкото повече обичах Ирис, толкова повече обичах и съпруга си... но и за това ще разказвам...
Обаче причината за хармонията в ситуация, която в друг случай би довела до неприятности, заслуга имаше Ирис - създаваше около себе си атмосфера, в която присъстващите не могат да изпитват друго освен обич. Просто само обич... не знам какво правеше с нас. С мен...
Аз съм доста старомодна и дори съм в състояние да осъдя някого заради разкрепостено мислене или поведение. Е, вече не, но тогава...
Хората, за които разказвам някак са без принадлежност... те са турци, да, защото са родени или живеят тук, но повече са ничии, или от всякъде, или, знам ли, от друг свят.
Но че има насадено отношение към турците е вярно за съжаление, и аз не упреквам никого. Хората поемат каквото могат и каквото им резонира.
Радвам се, че си сред читателите на това тук... |
]
Re: Извезани души, XVII част от secret_rose на 06.11.2011 @ 14:54:24 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Мъжа ми ме нарича Нур...
Ирис ми даде друго име - Мюге, понеже трудно произнасяше Меги в началото, но се научи. Мюге буквално означава "цвете в сърцето на перла"
... |
]
Re: Извезани души, XVII част от Ray_Jay на 06.11.2011 @ 15:28:08 (Профил | Изпрати бележка) | Нур-Светлина. Мюге, също има интересно значение. Не знаех, че в сърцето на перлите има цветя, но кой знае може и да има. |
]
]
Re: Извезани души, XVII част от Ray_Jay на 06.11.2011 @ 15:47:42 (Профил | Изпрати бележка) | Аз си мисля,че имената, както и лицата са просто част от маскировката. Инак кое е истинското в нашия свят? Има ли такова? :) |
]
]
]
Re: Извезани души, XVII част от kameja на 06.11.2011 @ 15:42:39 (Профил | Изпрати бележка) | Небесната и земната любов... Ти си човек с необикновена съдба и се радвам, че от разказите и стиховете ти научавам нещо за теб... |
]
Re: Извезани души, XVII част от verysmallanimal на 06.11.2011 @ 16:13:40 (Профил | Изпрати бележка) | Все по-хубаво! |
]
Re: Извезани души, XVII част от zaltia на 06.11.2011 @ 17:00:40 (Профил | Изпрати бележка) | Приказно разказваш Меги...
Толкова е завладяващ разказа ти...като омагьосан съм...
Благодаря ти... |
]
Re: Извезани души, XVII част от zaltia на 06.11.2011 @ 17:58:00 (Профил | Изпрати бележка) | Старите хора казват:
Не загасяй огъня...когато най силно гори...
Огънят който запали у Нас, четящите...сега е силен...
Хубава и топла вечер ти желая Меги... |
]
]
Re: Извезани души, XVII част от Haramiata на 06.11.2011 @ 18:39:04 (Профил | Изпрати бележка) | Дано да е временно минаването на желанието за разказване. Тоя Огън мнозина го търсят, по искрите от него може и да се ориентират.Вярно, много повече не знаят какво търсят, а още повече и не търсят. Несъмнено има и такива, които изпадат буквално в ярост, като им заприлича нещо на Това търсене. Но това определено считам, че си е техен проблем, който те копнеят да направят и нечий чужд.
Вгледай се точно в това желание за разказване. Може да не е желание. И да не е за разказване. Нека който може и който иска да черпи с пълни шепи от Необятното ... |
]
Re: Извезани души, XVII част от secret_rose на 06.11.2011 @ 19:22:56 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Ваня :)) нали знаеш какво е това:
"Ще ловите не риби, а хора"
и на кого е казано и за що и кога е възможно. А и е нужна поне 2 степен за тая работа, аз не ставам за такива неща и не това си мислех, когато започнах да го пиша и публикувам... Изобщо не съм имала това предвид.
Но ти знаеш, няма смисъл да дрънкам тук сега..
Не мога да се справя с това... не искам да храня повече. Пиша за турци, пиша за духовните ми странности, пиша неща, които наистина изглеждат фантасмагорични и недействителни, макар че в тази творба всяка дума е истина. Просто беше грешка... Не се притеснявам да си признавам грешките.
Но понеже ми се пишем подхванало ме е, сигурно ще го продължа до някъде, ама не в нета.
|
]
Re: Извезани души, XVII част от secret_rose на 06.11.2011 @ 18:13:11 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Много моля всички, които влизат в този пътепис - не слагайте линк към него другаде, особено във Фейсбук. Молба..
Аз искам да го има само в Хулите... затова избрах да го пускам само тук.
Спирам публикуването на останалите глави и тук обаче. Не беше добра идея да го пиша изобщо.
Благодаря ви. |
Re: Извезани души, XVII част от Caniko на 06.11.2011 @ 19:34:41 (Профил | Изпрати бележка) http://caniko-cania.blogspot.com/ | Мила Мег,
случило се е нещо, което те разколебава.
Ако е възможно, ако имаш сили, ако ....., продължи с писането, но се откажи от коментари. Имам чувството, че потъваш в тях.
Пътеписът е хубав и е добре да го издадеш.
Това е моето мнение, но правото е единствено твое!!!
Бъди здрава и много творчески успехи!
С най-искрени чувства,
Цанико |
]
]
]
Re: Извезани души, XVII част от kris_krispo на 06.11.2011 @ 19:49:54 (Профил | Изпрати бележка) | Тъкмо се засилих да ти покажа нещо и ме смрази.:( |
]
]
Re: Извезани души, XVII част от kris_krispo на 06.11.2011 @ 19:55:42 (Профил | Изпрати бележка) | Отказа ти да пишеш,това категорично-никога.
Сега какво турски ли да уча или ми идваш на гости? |
]
Re: Извезани души, XVII част от secret_rose на 06.11.2011 @ 19:58:31 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | :))) Криси
като го пусна на турски няма да го гризат расистите
ще забравиш за него, има турски сериали... ако знаеш колко хубави има, дето още не ги показват в Бг, ама ще стане :))
в началото като дойдох тук ги гледах и аз
ще ти дойда на гости, ще идем на Мадарския конник сигурно, много искам, не го помня
и така..
тук ще си пускам шантавите стихчета щото си обичам тоя сайт и така.. |
]
Re: Извезани души, XVII част от kris_krispo на 06.11.2011 @ 20:05:30 (Профил | Изпрати бележка) | Ти знаеш ли колко стълби има? А той в какво окаяно състояние е.Преди година се катерих до там,за да се разочаровам.
Иначе гледам аз "Незабравима",ама я спряха,много плачеше това момиче,ей.Сигурно я оставиха да си почине.И "Гордата Аси",съм гледала пък.
5.28 Виж как се движи.
http://www.youtube.com/watch?v=xYk2XQxLhP8&feature=related
А,на някой по нагоре обеща на лични...:( |
]
Re: Извезани души, XVII част от secret_rose на 06.11.2011 @ 20:13:12 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | добре де и на тебе :)) ама ако пиша нататък, понеже нямам желание май...
той Ирис ми казваше да си трая...
виж Ваня какво ми даде сега да слушам:
http://www.youtube.com/watch?v=G89bktisLoE |
]
Re: Извезани души, XVII част от kris_krispo на 06.11.2011 @ 20:23:12 (Профил | Изпрати бележка) | Нали знаеш,че не е хубаво да се държи в къщи недоушит гоблен?
http://www.youtube.com/watch?v=vS0zuNFUXhE&feature=related |
]
]
]
Re: Извезани души, XVII част от viatarna (viatarna@abv.bg) на 06.11.2011 @ 20:13:33 (Профил | Изпрати бележка) | Не знам какво да кажа, а много ми се искаше да взема и да кажа нещо умно...
Не обичам сериали, вбесявам се и от публикувани на части разкази, защото прекъсват на "самом интересном месте" :-) и нямам нерви докато излезе продължението, но тук се радвам, когато прочета накрая "Следва..."
Разказваш изключително увлекателно.
Благодаря ти! |
Re: Извезани души, XVII част от secret_rose на 06.11.2011 @ 20:18:15 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | И аз ти благодаря... и отново казвам, че причината за откаченото ми решение няма общо с Хулите. Вярвам в този сайт, в екипа му, в хората му, затова споделях тук.
И на целия екип - за толерантното отношение и търпението.
|
]
Re: Извезани души, XVII част от viatarna (viatarna@abv.bg) на 06.11.2011 @ 20:43:14 (Профил | Изпрати бележка) | Няма значение каква е причината за решението ти да пишеш - тя винаги е лична.* |
]
]
Re: Извезани души, XVII част от viatarna (viatarna@abv.bg) на 06.11.2011 @ 21:36:05 (Профил | Изпрати бележка) | Най-важното е ти какво искаш - винаги ще има разбрали и не разбрали!
Твоята реалност е истинската за теб, а и за всички четящи и харесващи те тук и не само тук.
Само не спирай да пишеш...
моля...
* |
]
Re: Извезани души, XVII част от secret_rose на 06.11.2011 @ 21:57:36 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Ако един "автор" не е дорасъл да понесе всякаква критика, значи не е автор...
мен ме срязаха писма на расисти и ме заболя от нападки, които чета цял ден на няколко места в нета и в мейла ми заради пътеписа ми...
знаех, че може би ще се случи - все пак пиша за турци и кюрди
заболя ме и когато нарекоха лъжа духовните ми терзания и дребните истини, до които някак съм достигала по един или друг начин, и които дори да не са Истината, те са моята ми истина, нещо като скъпа светиня :) която би следвало да е в тайна, ако наистина я ценя... и следвам
помислих, как утре момиченцата ми ще търпят същото заради глупостта на майка им да разказва
и всичко това в крайна сметка съм аз - страховете ми, начина, по който се засягам, болката... което не е никак добре и... май реших да спра
не искам да спирам
но интернет е ужасно място
и много хора многократно ще ме смазват заради избора ми... да съм до някого с фес
|
]
Re: Извезани души, XVII част от viatarna (viatarna@abv.bg) на 06.11.2011 @ 22:11:25 (Профил | Изпрати бележка) | Интернет е всъщност света в който живеем... Та нали в него сме ние, чиято представа създава всичко наоколо!?
Никой не може да те смаже, ако не му позволиш чрез страховете си.
Страхът е всъщност лост за манипулация и смачкване на свободната ни воля...
Искрено се надявам, че дъщеричките ти принадлежат към поколение, което е коренно различно от нас и за тях няма да важат тези условности.
Не те навивам да пишеш :-) -просто споделям.
Още нещо - всички сме едно - фесове, капели, забрадки, тупирани прически ... няма значение какъв е полът, националността, расата, вярата... |
]
]
]
Re: Извезани души, XVII част от Silver Wolfess (silver_wolfess@mail.bg) на 06.11.2011 @ 22:15:53 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/silver | Извинете ме за намесата в чужд разговор.
Защо обръщаш внимание на малки хора? Ти си с този, когото обичаш и с когото си избрала да вървиш през живота и всичко друго е без значение.
http://www.youtube.com/watch?v=wHRBj5YfrBY&feature=related
Разтърсваща изповед.
Благодаря ти, че ни се довери! |
]
Re: Извезани души, XVII част от secret_rose на 06.11.2011 @ 22:21:23 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Лили, света издиша, и аз с него, понеже света съм си аз. Дано да ми мине... напоследък все намирам за какво да се самобичувам.
Наистина ми се иска само вие тук в сайта да го четяхте този пътепис...
Благодаря ти..
Гюл бахар - сезона на розите в превод :) |
]
]
]
Re: Извезани души, XVII част от anonimapokrifoff на 06.11.2011 @ 20:26:05 (Профил | Изпрати бележка) | Тази глава е с толкова красота, копнеж и болка, че спира дъха. Поздравления! |
]
Re: Извезани души, XVII част от nironi (nironi@mail.bg) на 06.11.2011 @ 22:29:49 (Профил | Изпрати бележка) | Не знам какво да напиша, може би, че не знам какво точно е бандана, а и препусках по текста ти, в него има два вида води, като в езерото Ван ), а в теб има Ирис. Обичам да се появяваш такава, думите ти се въртят в кръг, да, има Ирис в теб! |
Re: Извезани души, XVII част от secret_rose на 06.11.2011 @ 22:35:55 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | Бандана се нарича малка, мека кърпа за глава, западните хора я носят по слънце или като аксесоар, но тук има дълбока символика...
Не съм сигурна за произхода на думата, но е нещо западняшко, наложило се и в Турция, а може и да греша. Чувала съм, че е привнесено понятие. Обаче планинските кюрди (особено жените) и суфите ги ползват от векове, и не знам..
Особено харесвам такива бандани, на военните, каквато носи мъжа ми:
http://1.bp.blogspot.com/-TI87MUkeEME/TpXH5EtWQcI/AAAAAAAAA3c/vFBdQj_HE14/s1600/lastscan53.jpg
бялата от Ирис още си я нося, макар да се износи вече... а лятото все ходя с такива, черни, бели, всякакви - много са удобни вместо шапки за слънце |
]
Re: Извезани души, XVII част от nironi (nironi@mail.bg) на 06.11.2011 @ 22:55:17 (Профил | Изпрати бележка) | Видях я, благодаря ))) Сега си спомням, че съм си правил от потник такова чудо като закъсах и беше хубаво, да! |
]
]
Re: Извезани души, XVII част от zebaitel на 06.11.2011 @ 22:56:42 (Профил | Изпрати бележка) | Каквото и да напиша ще бъде постно и безинтересно след тази глава от твоя пътепис! Развам се, че те има! Много, много те прегръщам, скъпа Меги! |
]
Re: Извезани души, XVII част от nikoi (boo@abv.bg) на 07.11.2011 @ 13:18:09 (Профил | Изпрати бележка) | Още не съм започвала да чета.
Малко ме е страх.
Нещо става със сърцето ми днес, има прекалено много в него.
Прекалено много празнина.
Но знам, че ще е хубаво. |
Re: Извезани души, XVII част от secret_rose на 07.11.2011 @ 13:24:26 (Профил | Изпрати бележка) http://www.facebook.com/IzvezaniDushi | http://www.youtube.com/watch?v=xSIQeh_75v8&feature=channel_video_title
страха е игричка на егото
безстрашите е резултат от израстването му...
то се дели на две и инсценира битка, която носи успокоение, защото самоизяждането е неговата единствена същност...
направих ти клипче @--;--
нескопосано, че не умея добре, ама от сърце.. |
]
Re: Извезани души, XVII част от nikoi (boo@abv.bg) на 07.11.2011 @ 13:54:45 (Профил | Изпрати бележка) | Тамън щях да се карам: с това его ме съсипахте:)) :*
Ще го видя сегичка. |
]
]
Re: Извезани души, XVII част от nikoi (boo@abv.bg) на 07.11.2011 @ 14:18:53 (Профил | Изпрати бележка) | Защото искам да си я прочета на спокойствие вкъщи, а сега съм на работа.
Но дори след като я прочета едва ли ще мога да кажа нещо смислено.
А клипчето е много хубаво, благодаря, че си го сътворила. |
]
]
Re: Извезани души, XVII част от ami на 07.11.2011 @ 13:34:09 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/anamirchewa | Тази любов си избира най различни истории да се появи и все истински- щастливи са тези, които е докоснала..и придобиват най прекрасното умение..да мълчат..:) Прегръдка далечна..и близка Меги:) |
]
Re: Извезани души, XVII част от _katerina_ (lili_ket@abv.bg) на 08.11.2011 @ 15:17:36 (Профил | Изпрати бележка) | Тук ме пренасяш в друго измерение мила Меги!Ние сме потънали в материалност и битовизъм,а истината е на високо...
Голяма прегръдка и сърдечни поздрави:) |
]
Re: Извезани души, XVII част от kasiana на 09.11.2011 @ 13:53:27 (Профил | Изпрати бележка) | Щастлива съм, че поне виртуално се докоснах до красивия ти УМ и необятен ДУХ , Меги!!!
Всяка дума, написана в твоя вълнуващ животопис е "перла с цвете в сърцето"!!!
Бъди!!!
С много обич:))))))) |
] | |