Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 834
ХуЛитери: 5
Всичко: 839

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: LATINKA-ZLATNA
:: yotovava
:: Albatros
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСребърен куршум
раздел: Любовна лирика
автор: libra

Сребърен куршум
муска с чесън
и кръста от дърво
за да ме забравиш
не е необходимо
сама ще тръгна
светът се преобърна
за зло или добро
бях ангел
станах паднал
ще ми остане
валса вечен
ако много
ти е трудно
отново, пак
ще ти помогна
за да ме намразиш..


Публикувано от mmm на 10.10.2004 @ 22:39:33 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   libra

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.33
Оценки: 12


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 12:00:29 часа

добави твой текст
"Сребърен куршум" | Вход | 8 коментара (18 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Сребърен куршум
от Merian на 10.10.2004 @ 23:09:29
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg
....хм.... затрудни ме да ти призная..... любовен стих от паднал ангел.... по-скоро не знам какво да ти кажа...сега в този момент....освен, че разбирам...


Re: Сребърен куршум
от ANG на 11.10.2004 @ 00:00:53
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/
режеш клона - малко остава
ангела не пада
ило също


Re: Сребърен куршум
от to4ica на 11.10.2004 @ 01:03:27
(Профил | Изпрати бележка)
"ако много
ти е трудно
отново, пак
ще ти помогна
за да ме намразиш.."
Е това е ...
ами това е...
абе това е...
На това
то4ица му вика...
направо...
това си е ТЯ -
Любовта...



Re: Сребърен куршум
от Izabella (izabella_333@hotmail.com) на 11.10.2004 @ 06:14:39
(Профил | Изпрати бележка)
дяволска любов..
или англелско заклинение..:)


Re: Сребърен куршум
от batteria на 11.10.2004 @ 08:47:08
(Профил | Изпрати бележка)
Харесвам сребърните куршуми и искам да видя как се леят. Иначе... в един жесток филм, много любовен, някак си, името му е "Догма" се казваше така:
"Раят ще настъпи тогава, когато прогонените ангели се върнат вкъщи"


Re: Сребърен куршум
от bogpan (bogpan@mail.bg) на 11.10.2004 @ 09:11:26
(Профил | Изпрати бележка) http://bogpan.wordpress.com/
Няма да те намразя!
Няма!
Няма да мразя Ева
заради една.
Имах и майка.
(имам дъщеря)
Няма да стържа
кир паразитен
в душата
за да съм прав.
Няма право тук
освен едно
правото на земята.
Гори в главата ми
огнен знак -
впива се жадно.
Окото иска друго
Око - за трапеза.
Няма да дам
сърцето - в гроба
се срива пръстта
но не надеждата
да преживея
обръщането -
на другата страна.

( не са необходими, сребърен куршум
муска...езичетвото е да имаш
забравени полети
забравена душа
остана вярата...като път


Re: Сребърен куршум
от Ufff на 30.10.2004 @ 17:49:22
(Профил | Изпрати бележка)
Сребърно ли?От каквото и да се направи, това си е куршум.
Сакън.:)


Re: Сребърен куршум
от Opium (the_yana@yahoo.com) на 03.11.2004 @ 15:38:40
(Профил | Изпрати бележка) http://www.liternet.bg/publish/bpetkova/index.html
* * *
"Хората са най-красивите рискове."
Силвия Томова


Едно лято
я наблюдаваш,
как сваля сребърните си бижута
с момичешките си пръсти
и последно онова,
което е легнало
в ямичката между ключиците й
като малък куршум.
Докато се навеждаш
да я целунеш,
внезапно разбираш,
че е непоносимо кратка
като недосънуван сън
на Господ.

05.04.03