автор: secret_rose

Вече знам, че си там... моя слънчева орис. В сърцето.
Разпознавах те бавно... в различните образи тихи.
И се влюбвах до лудост, и влюбвах и в мене детето
в слепотата на мрака си, зъзнещ над белите стихове.

Вече зная защо се таиш, под зеблото на времето
и защо не протягаш ръка към мига ми печален.
И защо се отвръщаш от всеки, протегнал към тебе
синевата в стеснения кръг на верига венчална.

Аз не съм сред избраните. Бях годеника без право.
И от ноздрите бурни на свят, побелял ме от пяна
ще отвърна лице, и след мен ако нещо оставя ти
нека бъде каквото е нужно за теб, да останеш.